Смисълът на заглавието Немили-недраги и съдържанието на понятието “хъш”
а. Изразът “немили-недраги” води началото си от българския фолклор. Във вековете на робството така назовават онези синове на народа, които, прокудени от поробителя, се скитат по чужди земи. И Вазов, и Ботев, а също така и другият ни голям национален поет Яворов го употребяват, за да внесат определена психологическа атмосфера в своите произведения – атмосфера на носталгия по загубената родина.
б. Според Вазов в I глава хъшовете са “останки от героическите чети на Хаджи Димитра и Филип Тотя”. Времето, за което се повествува, е между 1868 година, когато влизат тези чети в България, и 1876 година, когато избухва сръбско-турската война, епизод от която е описаната в повестта битка при Гредетин.
в. Според Вазов във II глава хъшовете са “един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава”.
г. Според славния герой Странджата “хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик”.
д. Хъшовете са мъченици на националната идея, но заедно с това те са жертви на социалната несправедливост. Затова те мразят еднакво турците и чорбаджиите. Националното и социалното начало се преплитат, така както се преплитат битовото и историческото, героизмът и мъченичеството.
