История на България (681-2007)
Основана през 681 г., България е една от най-старите европейски държави. Но дори с 13-вековната си традиция тя е същинско "пеленаче" в сравнение с историята на цивилизацията в днешните български земи. Тези земи са населени още от палеолита. Тук, в района на град Монтана, е открит образец на писменост отпреди около 6800 години (древноегипетското писмо например се датира към края на IV хил. пр.н.е.). Това е каменна плочка, на която в четири реда са изписани 24, все още неразчетени знака. Край черноморското пристанище Варна пък през 1972 г. бе намерено най-старото златно съкровище в Европа (от епохата на халколита, т.е. отпреди 60 века). Сред предметите, чието общо тегло е 1516 грама, има и владетелски символи, което означава, че в най-дълбока древност в този район е съществувало неизвестно държавно образувание. Етническата принадлежност на хората, които са създали тези шедьоври, също е неясна.
ТРАКИ, ЕЛИНИ, РИМЛЯНИ...
Според сведенията от писмената епоха най-старото коренно население на Източните Балкани са траките. Този, както свидетелства Херодот, най-многоброен след индийците народ, дава на класическата древност боговете Дионисий, Хефест, Артемида, Кибела, Арес... Траки са Орфей и Спартак. Траки участват в Троянската война на страната на ахейците. Без съмнение тракийската култура е част от основите на съвременната цивилизация.
Най-големите златни съкровища в музеите на съвременна България са тракийски. Това злато е само един от веществените знаци на наследството, което са приели българите от тези свои велики предци. Ако желаете да научите повече за някои от тракийските съкровища вижте...
От VII-VI в. пр.н.е. нататък започва елинската колонизация на българските земи, преди всичко в района на Черноморието. Повечето от днешните български крайморски градове са основани от елински търговци и мореплаватели. През IV в. пр.н.е. голяма част от територията на съвремена България е завладяна от македонците-елини на Филип II и неговия син Александър Велики. С армията на Александър тракийските отряди стигат до Египет, Персия и Индия...
През I в. от н.е. идва ред на римските цезари и техните легиони. Основните магистрали на днешна България често следват трасетата на построените от римляните пътища. Пак римляните полагат началото на много нови градове. Част от траките възприемат латинския език и културата на империята. От IV в. нататък Балканският полуостров е под властта на Византия, влизайки в кръга на нейната цивилизация за столетия напред.
Така вкратце изглежда историята на Мизия, Тракия и Македония - трите "класически" области, в които се разпростира етническият ареал на българския народ.
ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ
При Великото преселение на народите през тези земи минават и оставят своите следи десетки племена, много от които после отиват на Запад, като участват във формирането на съвременните европейски народи. От всички тези придвижвания най-голямо значение има нашествието на славяните. В началото на VII в. те вече са колонизирали почти целия полуостров, достигайки чак до Пелопонес. В Северозападните Балкани се настаняват предците на днешните сърби, хървати и словенци, а в останалите райони - на славянските племена от българската група. През последната четвърт на века в района на Дунавската делта нахлуват прабългарите - народ с тюркски произход, който има продължителна държавна традиция в земите край Волга и Кама. Влизайки в съюз със славянските племена, те основават тук нова държава, наречена на тяхно име България, която през 681 г. подписва своя първи мирен договор с Византия.
Така прабългарската аристокрация става онзи държавнотворчески елемент, чиято роля е аналогична на Рюриковите викинги в Киевската Рус или на норманите на Уйлям Завоевателя в Англия. Независимо от ключовите си позиции във феодалната йерархия прабългарите са постепенно славянизирани, както впрочем става и с другите етноси, включително с траките.
ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
Първата българска държава съществува от 681 до 1018 г. През този период България приема християнството (865 год.), а през Х век българският княз Симеон получава царски скиптър от Константинопол. България е призната за царство от папата и Свещената римска империя. На старобългарски език са първите преводи на Светото писание от гръцки на славянски. Старобългарският става език на църквата, литературата и администрацията в редица славянски и неславянски страни. Претърпяла еволюция, старобългарската азбука, наречена кирилица, се използва и днес в България, Сърбия, Белорусия, Украйна, Русия и др.
През 1018 г. император Василий II Българоубиец превзема България и я превръща в провинция на Византийската империя.
Битката на Симеон Велики при Булгарофигон 896 г.
ВТОРА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
Второто българско царство (1185-1396 г.) възниква след успешно въстание на българската аристокрация. Започва царуването на династията на Асеневци. Те определят за столица град Търново. На тази държава историята отсъжда да изиграе важна роля при нашествието на османските мюсюлмани. С цената на своята независимост християнска България препятства експанзията на султаните в Европа.
ОСМАНСКА ПРОВИНЦИЯ
Пет века България е провинция на Османската империя. При завладяването е унищожена аристокрацията, премахната е българската администрация, а султаните, които дълго време не правят разлика между населяващите Балканите народи, лишават българската църква от самостоятелността и патриаршеския й ранг и я поставят под управлението на гръцката Константинополска патриаршия. През този период обикновените български селяни, занаятчии, търговци и духовенство минават през изпитания, които изграждат у тях съзнанието за отговорност пред своята идентичност, род, вяра, духовност, култура, история... Българите поддържат и доизграждат своите манастири, възстановяват градовете си, развиват занаятите и търговията, създават забележителна за времето си просветна система на общинска издръжка, творят уникален фолклор... Те излъчват духовни и политически водачи от европейска мяра, създават новобългарския книжовен език, отвоюват наново църковната си независимост (1870 г.), организират националноосвободително си движение, чийто своеобразен връх е Априлското въстание от 1876 г. Това въстание има световен отзвук. Неговото потушаване е пряката причина за мащабна международна намеса, кулминирала в обявяването на освободителната Руско-Турска война от 1877-1878 г... Краят на османското владичество, българското Възраждане и национално-освободителните борби намират отражение в класически произведения на новобългарската литература.
ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
Третата българска държава води своето начало от Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. Този договор, който възстановява България в етническите й граници, установени от нарочна международна комисия, е ревизиран няколко месеца по-късно от тогавашните Велики сили - Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия. Това става на т.нар. Берлински конгрес, който накърнява в различна степен интересите на всички балкански страни. Той създава възел от проблеми, превърнали Балканите в "барутен погреб" на Европа. Тъкмо тук е началото на онзи процес, означаван с международния термин "балканизация". Ето защо пословичната "балканизация" не е плод на манталитета на балканските народи и държави, а е пряк резултат от своеволията на Великите сили.
В съответствие с решенията на Берлинския конгрес на територията на Мизия и Софийско възниква Княжество България. Южна България е обявена за автономна област под името Източна Румелия. Македония остава в пределите на Османската империя. До Втората световна война обединението на българския народ е доминанта за външната и вътрешната политика на българската държава.
България успява да си върне Южна България чрез безкръвен преврат през 1885 г. и част от Македония след Балканските войни от 1912-1913 г. Неосъщественият идеал за национално обединение предопределя присъединяването на България към Централните сили през Първата и към Германия през Втората световна война. Блянът и болката за Македония (разпокъсана между Гърция и Сърбия), които са живи и до днес, са платени от българите с две въстания и четири войни.
Но официална България, както и широката общественост, приемат днешните реалности такива, каквито са. Националният въпрос на българите е решим в идеала на Обединена Европа.
КАПИТАЛИЗМЪТ
След възстановяването на националната държава през 1878 г. България е конституционна монархия с демократично устройство и бързоразвиваща се икономика. Процесите на успешно съзидание са прекъснати в резултат на авантюризма на цар Фердинанд, довели до катастрофите от 1913 (когато страната трябва да воюва срещу Сърбия, Черна гора, Гърция, Турция и Румъния едновременно) и от 1918 г. (срещу държавите от Антантата). На два пъти - през 1923 и 1934 г. - демократично избрани правителства са свалени чрез преврати, установили авторитарни режими. Тридесетте години на нашия век са периодът на стабилно стопанско развитие в новата история на страната. Военното участие на България във Втората световна война се ограничава главно до администрирането на Македония. България е единственият съюзник на Германия, който не допуска унищожаването на своите граждани-евреи. Благодарение на цар Борис III и на правителствата, на българска територия не са се водили военни действия. След нахлуването на Червената армия в страната в началото на септември 1944 г., българската армия воюва срещу хитлеристите, достигайки до Австрия.
КОМУНИЗМЪТ
След Втората световна война, в резултат на споразуменията между Сталин, Чърчил и Рузвелт, България влиза в сферата на влияние на Съветския съюз.
Благодарение на централизираните ресурси България успява сравнително успешно да реши проблеми, свързани с индустриализацията, образованието и социалното дело. В течение на няколко десетилетия страната става един от основните стопански партньори на бившия Съветски съюз. Българските стоки се продават от Балтика до Пасифика.
Мащабното за размерите на страната развитие е за сметка на свободите и правата на гражданите. Икономиката е военизирана и едностранно обвързана със съветския пазар, съветските суровини. Няма неправителствени организации. Индивидуалната инициатива е потисната.
На няколко пъти властта на БКП прибягва до масови репресивни мерки:
-при унищожаването на политическата опозиция,
-при насилственото (по нареждане на Сталин) "македонизиране" на българите в Пиринска Македония, когато на българите се забранява да говорят на книжовния български и се обучават в съчинен "македонски език". Извършва се ХОЛОБЛАСТИРАНЕ на българската нация.
-при национализацията на индустрията и едрата градска собственост,
-при колективизацията на селското стопанство,
-при така наречения Възродителен процес, когато насилствено се българизират етнически турци и им се забранява да говорят на турски и да прилагат мюсюлманските си обичаи.
В ПРЕДДВЕРИЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА
От 10 ноември 1989 година насам, когато под натиска на вътрешните и международните обстоятелства дългогодишният комунистически лидер Тодор Живков беше принуден да подаде оставка, България поема отново по пътя на демократичното развитие. Тя е многопартийна държава и е парламентарна република.
3 януари 1990 г. - 14 май 1990 г. - Кръгла маса между ръководството на БКП и представители на новозародилата се опозиция. В България са възстановени правата и собствеността на старите партии. Българските турци се ползват със всички права наравно с останалите граждани.
Българското обществено мнение е запознато с идеите на Сталин да създаде "македонска нация", "добруджанска нация" и сръбската идея за "шопска нация".
10-17 юни 1990 г. - първи свободни избори за парламент.
12 юли 1991 г. - приета е нова демократична конституция.
13 октомври 1991 г. - първи свободни избори за местни органи на властта.
Върната е отнетата при национализацията и колективизацията частна собственост.
Януари 1992 г. - първи свободни президентски избори. За държавен глава е избран Желю Желев.
Януари 1997 г. - встъпва в длъжност президентът Петър Стоянов. 1997-2001 управлява правителство на ОДС начело с Иван Костов. Установява се валутен борд. По времето на Костов в общи линии е завършена приватизацията на стопанството.
Януари 2002 г. - сегашният президент Георги Първанов заема поста си. Октомври 2006 - Първанов е преизбран. Вторият му петгодишен мандат започва през януари 2007.
От 2001 до 2005 година на власт е партията на Симеон Втори. Министър-председател е Симеон Кобургготски.
От август 2005 година България се управлява от коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Министър-председател е Сергей Станишев.
България има работеща пазарна икономика. Член е на НАТО. Съгласно подписания на 25 април 2005 г. присъединителен протокол България от 1 януари 2007 г. стана член на Европейския съюз.
