"Песен за човека"

Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее (Втората световна война), го изправя пред съдбовен, екзистенциален избор. Вапцаров отстоява докрай принципната позиция на хуманната си природа, избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото - живота си. Тази негова позиция определя трудностите и препятствията в по-нататъшния му живот.
Името на поета се свързва с откритата борба срещу омразата и студенината в човешкия хаос на чувства. Поемата "Песен за човека" е творба за една съгрешила душа, потънала в тунела на мрака, душа, която намира светлината с помощта на песента.
Творбата е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Темата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот

Основният спор в произведението е между вярата и неверието, че човек има силата да промени себе си и заобикалящия го свят. Песента в поемата е израз на преобразяването и пречистването на грешника. Човекът , който е станал борец за собственото си духовно издигане, който жадува изкупление за греховете си, постига хармонията в себе си с помощта на песента. Тя го преобразява и наново орисва живота му, грешникът намира сили да се осъзнае и да си прости, тъмната му душа се изпълва с лекота и светлина, а бесилото се превръща в пиедестал, от който вьзторжено се носи тя - песента, която полита, за да вдъхне надежда и вяра на потиснатите и онеправданите.
Главни образи в "Песен за човека" са дамата и лирическият говорител, зад който всъщност се крие позицията на автора. Между тях се води ожесточеният спор на тема "Човекът във новото време". Събеседницата е изградила своя ясна позиция - да мрази човека. Тя защитава твърдението си върху основата на реален случай от живота - братоубийството. Това е едно от най-големите грехове и е силен аргумент срещу човеколюбеца, но състоянието на дамата издава нейната несигурност.
Заслепена от омразата си, дамата е загубила способността си да се вглежда отвъд фактите, отвъд човека-в неговите сърце и душа. Това я е превърнало в същото това бездушно същество, което толкова ненавижда и отрича.
“Песен за човека” е едно от най-затрогващите произведения от Вапцаровото творчество. В нея е отразено “проглеждането” на сляпата душа, която се лута из нотите на живота. Човек побеждава инстинктите си и запява песен - чиста и искрена – песента на неговата съдба .

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.