Създаване на нови лозови насаждения
Предпочитани терени за лозовите насаждения са хълмисти терени, заоблени плата, наклонени терени, защото гроздето узрява по рано, натрупва повече захари, повече багрилни и ароматни вещества, и по рядко страда от късни пролетни и рани есени мразове и от ниски зимни температури. Препоръчително е новите лозови насаждения да се създават на терени с надморска височина не по голяма от 600м. Трябва да се избегнат силно градобитните райони.
Подготовката на терена протича по следния начин:
Първото нещо което трябва да се направи е да се почисти от дървета, храсти, големи камъни, след това да се проведе ефективна борба с плевелите с хербециди. Ако терена не е подравнен се извършва подравняване. След това се извършва наторяване, с масирани торови дози. После следва пред посадъчна обработка на терена нарича се риголване, което е с важно значение. То представлява разрохкване на почвата с голям едно корпусен плуг, при което заедно с разрохкването се обръща почвеният пласт 60см. до80см. до 1м. С риголването се постига по добро влагозапасяване на почвата. Ако има плевелни семена те се разравят на по дълбоко, през първите една или две години теренът ще е чист от плевели. С риголването се подобрява микробиологичната дейност на полезните организми в почвата. Постига се по силно развитие на лозите и по ранно стъпване в плододаване.
В съвременната практика се прилагат главно три форми на засаждане: Квадратна форма при която разстоянието между редовете е равно 1 към 1; Шахматна форма, което се прилага в силно наклонените терени с цел намаляване на ерозията; Правоъгълна форма на засаждане, между редовите разстояния са по големи от разстоянията между лозята вътре в реда. Тази форма намира по широко приложение, поради това че се създават по добри условия за механизация.
Разстоянията на засаждане зависят от три фактора: Първо екологичният фактор- при създаването на лозя на много бедни, леки по механичен състав почви, е препоръчително да се прилагат по малки разстояния; Вторият фактор е биологическият фактор- ако се засаждат буйно растящи лозя е необходими по голямо разстояние; Третият фактор е икономическият фактор- целта е да се произведе качествена продукция с по малко ръчен труд, това се постига чрез въвеждането на високостъблено широко редово лозарство.
На по леките почви разстоянията между редовете могат да бъдат между 1.80 до 2.00 м., при богати от 2.40 до 2.50м. При буйно растящите сортове и особенно ако има възможност за напояване препоръчителните разстояния са 2.80до3.00м. Разстоянията между лозята вътре в реда са по унифицирани, по слабо растящите сортове на 1.10, 1.15м. от лоза до лоза, може и 1.00м. А при буйно растящите сортове каквито са по голяма част от десертните сортове разстоянието е 1.20, 1.30, 1.40м.
В нашата страна се прилагат два срока на засаждане: есенно засаждане , което е през ноември и пролетно засаждане през март и първата половина на април. В практиката се прилагат три начина на засаждане:
1.-засаждане в предварително изкопани дупки, изкопават се механизирано;
2.-засаждане чрез водна сонда хидробур;
3.-засаждане с посадъчни машини с лазерно насочване
Изхождайки от условията на нашата страна е установено че най благоприятната посока на редовете е посоката север юг. Когато в района има силни ветрове се препоръчва посоката на редовете да е по посока на вятъра.
Първата и последователна грижа за младите лозови насаждения е плитката оран, след това през периода на вегетацията 5, 6 култивирания с които се цели да се води механизирана борба с плевелната растителност и да се подържа почвената влага в нея. Много важна грижа е премахването на повърхностните корени, за да се развие силна коренова система в дълбочина. Третата грижа е ефективната борба с болестите, следваща грижа е попълване на липсващите места.Различни причини могат да причинят загиване на лозята. Най късно във втората година се попълват празните места чрез засаждане на нови. Ако е необходими се извършва подхранване със съответните торове. Последната грижа е изграждането на подпорна система, която става най късно през пролетта на втората година.
