Героите на разказа "Дервишово семе" между любовта и омразата

Сборникът “Диви Разкази” от Н.Хайтов заема трайно място в българската литература. Чрез този сборник и останалите си разкази, писателят успява да засели с колоритни художествени образи автентичният и все още непроменен напълно от събремието геогравси район - Родопи. Изграждайки ги в своя среда, както и извън нея авторът ги приобщава като мислене, нравственост и душевност, но въпреки това те успяват да запазят родопската си автентичност.
Разказът “Дервишово семе”, станал безспорен хит в нашата литература, разгръща един от най-често срещаните проблеми на младите хора - темата на любовта следвана нептлъчно от омразата. Тук обаче се намесват родовите традиции и родовият морал. Героите в разказа сазадължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта. Една от причините, които правят разказа още по уникален, е пред самата му същност. Погледът му е насочен предимно към зараждащото се действие в душата му, а именно зараждането на любовта и омразата - един от основните конфликти в разказа. Всъщност героят се изявявва като личност с ярък характер и огромна вътрешна сила, но едновременно с това и в неговата душа се зараждат лоши помисли и той има своите хрехове - главният герой не е представен от автора като светец. Той го е описал такъв какъвто е, с плюсовете и минусите на характера му. Героят започва разказа си със заплитането на един типичен за родовото време “възел”, младото дете осиротява и остава да живее с баба си и дядо си. дядото като глава на семейството вижда единствената възможност за продължаването на рода - внука..

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.