Елегия - план конспект
1. Жанр
-сатирична елегия (болката, породена от робството е преплетена със трагизъм)
2. Тема
- народът
- човекът
- Аз-ът
3. Образи
- народът, към когото изпитва гневно състрадание
4. Композиция
- три части
- основен похват е контрастът
- симетрична / отворена форма
- последната строфа (поанта) очертава авторовата позиция
Іва строфа:
- образът на люлката – отвежда идеята, че робството приспива народното съзнание;
- чрез сатирата (сарказъм) авторът обръща идеалите в застой / страх / подчиненост;
- робството – представено традиционно / характерно за епохата
- народът – алюзия за смърт
- ръжда – разпад / агония
- кръст – тежест на робството
- живо тяло = народът
ІІІта строфа
- ролята на обръщението - показва на кого говори текста („бедни народе”), но не се посочва отвръщащ глас, има липса на отзив, чрез което Аз-ът превръща мълчанието в апатия
Извод: Чрез хистянаската символика се постига угнетеното състояние на народа:
І част – открояват се общоизвестни религиозни обстановки, превърнати в културни символи
ІІ част – преобладава християнска символика
& #9786; Христянски символи: представени в отрицателна светлина; „забития кръст” – свързваме с лъжата и страданието; вярата = оръдие на подтисниците
5. Финална строфа
- „бедният роб” - изказва неговото отношение към народа (двузначно жали и укорява)
- АЗ <-> НИЕ – обобщава смисълът на творбата в Vта строфа
- НИЕ – образи на тези, които по начало са признати да бъдат духовни водачи; отбелязва близостта на Аз-а и водачите
- раздвоената позиция на лирическия Аз т.е. индивида е от един народ и една интелигенция / един от поробените и един от бездействащите = така се обяснява трагичният тон в творбата
Извод: лирическия Аз е българин, поробен и страдащ като всички останали, но и грешен, защото бездейства
Извод: Творбата разглежда проблемът между идеала на индивида за неговото поведение (роля), а от друга страна и на реалното поведение
