Към брата си - план конспект
1. Ботевата революционна лирика в контекста на възрожденската литература
- възрожденската литература – характерна диалогичност; идея за национална свобода с мобилизиращо въздействие
- Ботева поезия – насочена навън (интересуваща се от хората, дългът и отечеството)
- Елегия = самота = страдание (много различно от другите Ботеви творби)
- И в двете първи Ботеви творби авторът е в конфликт с околния свят
2. Жанр
- елегия – изповед за несподелената самота
3. Основен композиционен принцип
- контраст
- Аз-ът и другите си противоречат идеино
- Опозиции: активен и пасивен глас
4. Анализ на заглавието
- „братството”, което очакваме от заглавието е силно разколебано; насочва към интимния адресат – братята си, но внушава обратното (няма човек, който да го разбере)
- Чрез фигурата на отсъствие се постига трагизма/самотата
І строфа
- „тежко” = неразбирателство
- „глупци неразбрани” = не разбират защо са глупци, сарказъм за големите им идеи
- липсва диалог
ІІ строфа - за сметка на глупците лирическият Аз загубва себе си и отечеството
ІІІ строфа – макар и с „мисли бурни” лирическият Аз се чувства погубен и за това въздъхва „ах, ръка си кой ще турне / на туй сърце, дето страда?”
ІV строфа – повторението „Никой, никой!” говори за оптималното погубване на душата
V строфа – тъгата на лирическият Аз е излишна „но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?”
VІ строфа – отново повторение на отрицание „Нищо, нищо!” действат обобщително
5. Интензивност за емоциите
- инверсии, и цел акцентиране
- повторения – внушения за безнадежност
- реторика – с цел отрицание
- противоречие между Аз-ът и другите
6. Трансформация на библейски похвати/мотиви/изрази
- разпънатата млада душа е резултат от страдание/неразбираемост (драмата на различния – аналог с Исус)
- „глас народен – глас Божи” = безутешност, аналог с „глас в пустиня”
7. Образ на смъртта
- не героична (подобна на тази в „Майце си”
- нравствена смърт / вътрешна / душевна, идва от света, който го заобикаля
