Майце си - план конспект
1. Творческа история
- първа Ботева творба
- написана в Одеса, 1867
2. Жанр
- лирическа изповед (раздяла с майката; преобладават тъжни/скръбни интонации; епохата подтиква поета към тези чувства;
3. Композиция
- пространствено времеви граници (чувствата са събрани в сърцето на лирическия говорител, търсещ опора в образа на майката)
- доминиращ патос – на утвърждението/конкретно исторически определен
- художествен метод – реализъм, но с романтично чувство за синовна привързаност, търсещ път към щастието, чрез общуване с майката
- образ на смъртта – деестетизиран
4. Анализ на заглавие
-монолог/обръщение към майката = изолиран, Аз-ът копнее за обюуване и изповедно споделя драмата на своята самота
5. Анализ на 1& 2 строфа
„ти ли си” – анафора - лирическият Аз търси отговор на болезнените чувства/въпроси; обръщение към майката – подсилено от анафората = израз на болезнено душевно състояние; усещането в началото е за неопределеност; реторичните въпроси обясняват необяснимостта на скиталничеството
6. Мотиви
- за „злочестото страдалчество” – подсилено от фолклорните мотиви за майчината клетва и пропитото бащино имане
Извод:
1. лирическият човек страда от озлобление
2. липсата на хармония го кара да се чувства самотен/„злочест”
- за „вехнеща”/„съхнеща” младост = лирическият Аз търси смисълът на живота /внушение за загубена младост при ненамерен смисъл
Извод:
Неразбран, лирическият Аз изтлява в своята самота, ненамерил съмишленици спед мъжете на своето време, той търси опора в образа на майката
- Ботевия герой = дезориентиран, търсещ път, лутащ се, има цели, но колебливи и щом няма опори/съмишленици, единственият логически изход изглежда смъртта;
- Смърт – деестетизирана (представена реално, за разлика от всички други Ботеви творби, където смъртта е в името на идеалите = безсмъртие)
- на смъртта = деестетизирана (некрасива); финалното двустишие = поанта (там е главната идея); смъртта е представена с натуралистична лексика; метафората за „тлеене” / „догаряне на младостта” носят знак за нищожната деятелност на лирическия Аз
