Смисълът на човешкия живот в Робинзон Крузо
Всеки човек има има индивидуална гледна точка за това какъв е смисъла на живота му. За един ориентиран индивид мотивите трябва да бъдат анализирани целите поставени а желанието за постигането им огромно. Главни фактори за това са приятелите, образованието, волята любовта надеждата сближаването и въобще насладата от самия живот като цяло. Ако човек не се уповава поне на едно от изброените значи има някакъв проблем или е загубил своето удовлетворение от самия себе си на него не му остава нищо друго освен да чака нещастната си гибел. Тази група хора са настроени толкова песимистично че за тях живота се изразява в една пагубна борба между човека с времето и смъртта. Разбира се те могат сами да сложат край на живота си и да се избавят от мъките си въпроса е кога дали след като се разочароват напълно от провала си или от страх че няма да постигнат желания успех.
Умния и борбен човек не разсъждава по този начин но както се казва "Оптимиста е измислил самолета а песимиста парашута" Самото понятие "живот" е толкова абстрактно че не можем да определим еднозначно дори външното му видимо проявление а какво остава за неговата същност. Може да имаме цели но това не е смисъл а начин на съществуване на човешката природа. Може да имаме мечти но едва ли смисъла определя тези мечти.
В романа си Даниел Дефо успява да изгради личност в лице на героя Робинзон Крузо въплътил в себе си труда оптимизма надеждата. Дори като единствен оцелял след корабокрушението той успява да запази самообладание като си вдъхва кураж. "Погледнах към заседналия кораб вълните се вдигаха тъй високо че едва го видях а бе толкова далеч че си помислих Господи! Как успях да се добера до брега " Уповаващ се на Бог същевременно се удивлява сам от себе си и своите способности в случая ни доказва колко безграничен и силен може да бъде човек и дори природата не може да го сломи. Въпреки вярата си в Господ Крузо не стой със скръстени ръце чакайки да се случи чудо което да го избави от злощастната му съдба а поема отговорност над своя живот и се бори да оцелее. "Помогни си сам та и Бог да ти помогне" Посланията които отправя към нас героя не са само как да оцелеем физически а и духовно. Срещата с Петкан е едно противоречие между цивилизования и първобитния човек. Но въпреки този сблъсък на две коренно различни култури Робинзон не губи човешкия си облик а се усъвършенства като опознава един нов свят в който се е озовал ненадейно той запазва вътрешния си ред и амбиции да промени себе си заради самия себе си и в името на някой който го е заслужил и провокирал именно ПетканОбраза на Петкан като първобитен дивак е ясно изграден но същевременно неговото невежество и незнание за цивилизования свят му предават невинност присъща за едно дете.Робинзон в случая играе ролята на учител опитващ се да над гради възпитание и морал да приобщи един недодялан човек към житейските норми. "Тези хора бяха убийци но не повече от християните които често осъждат на смърт враговете си макар че те хвърлят оръжието си и да се предават" Да те наистина си канибали и причиняват злодеяния но го правят без да осъзнават че е грях или престъпление спрямо човечеството. За разлика от хората от Америка които биват експлоатирани като роби и тормозени напълно съзнателно от страна на властите и управата. Дефо ни показва как трябва да възприемаме и ценим света около нас. Живота като цяло е голяма загадка и фактът че е кратък не ни дава право да се натъкваме на водовъртежи от където можем само да потънем. Живота не е сметки нито математика. Понякога изпускаме толкова дребни наглед неща като звездите слънцето луната цветята дъжда. Ето това е нашето битие онова пълно с малки но значими нещица които пропускаме защото не им обръщаме внимание. Да подарим цвете да подадем ръка да се усмихнем да накараме някой който се е отчаел да повярва че все още на този свят има добри хора!
