Предопределеността на съдбата според древните гърци в "Едип цар"
ли форма и образ? Как да я открием? Дали е във въздуха, който дишаме, или храната, която ядем, дали е предопределение, или следствие от взетите решения? Може би е красива орисница, предначертала живота ни, или пък се таи в някое мрачно жреческо предсказание.Едва ни някой някога би могъл да даде категоричен отговор на всички тези въпроси. За древните гърци обаче съдбата със сигурност е всичко-храната, която ядат, въздуха, който дишат, решенията, които взимат.Това проличава ясно в трагедията "Едип цар".
Произведението на Софокъл отразява един етап от човешкия живот, когато много неща са били неизвестни и необясними. Именно митичните разкази за богове, чиято воля е диктувала случващото се на Земята и действията на хората, са им давали отговорите, от които така отчаяно са имали нужда. Необходима им е била вярата в нещо по-влико, нещо, което да даде обяснение за тяхното съсщестуване, за това каква е тяхната мисия в живота.Е, тогава , ако образът на съдбата е просто плод на тази необходимост , тогава как бихме могли да кажем,че я има наистина? Как бихме могли да вярваме в нея, щом няма нито едно доказателство, че действително съществува?
В света на древните елини съдбовната предопределеност се е смятала за даденост,от която човек не може да се скрие. Отражение на това вярване се открива в трагичния образ на Едип. В цялото Софоклово произведение са представени множеството опити на героя да избегне своята злочеста орис. В действителност обаче той се оказва устремен към онова, от което толкова силно иска да избяга. Какво означава това-че всички ние сме обречени, че нямаме право на избор? Къде остава максимата, че човек сам кове съдбата си? Великият Цезар е казал: "Хората охотно вярват в онова, което желаят".Това е в сила и за древните гърци, защото ако поспрем да се замислим и разгледаме Едиповия образ по-задълбочено ,ще осъзнаем,че в действителност не съдбата е виновна за неговите нещастия. Напротив-именно той и неговият гневен характер предопределят трагичната му орис("...в генва си аз убих...").
Ние хората мнгого често не желаем да видим нещата каквито са, отказваме да понесем последствията от действията си и да приемем вината си. В такива моменти се явява образът на съдбата. Истината обаче е, че ние сме единствените отговорни за случващото ни се. Всички трябва да осъзнаем това колкото се може по-рано и да започнем да живеем живота си, а не да чакаме съдбата да го направи вместо нас.
