Иван Вазов - „Българският език”

Одата „Българският език” е оформена като обръщение, защото предпочетената от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства. Обръщението не е насочено към близък човек, народа или родината, а към езика, защото той се схваща като жив. От друга страна, всеки език е основно средство за изразяване на националната душевност и култура, така че диалогът не е само с езика, а и с народа- носител на този език. Подобно е и обръщението в стихотворението на Вазов „Родна реч”, което също утвърждава като ценности красотата и силата на българския език.

Възхвалата и полемиката се сблъскват в одата „Българският език”, защото лирическият герой изразява своето отношение, от една страна, към родния език, а от друга- към хулителите му. Иван Вазов показва красотата на българското слово и изобличава безумните му клеветници, според които то е език „за груб брътвеж”. Така поетът слива лирическото стихотворение с полемиката. Тъй като основните чувства са възхитата и възторгът от красотата и силата на езика, то естествено жанрът на творбата е ода- т.е. възхвала. Тези чувства на поета контрастират с презрението към хулителите, които отказват на българския народ правото да развива духовната си култура на роден език.Утвърждаването на езика чрез възхвалата се противопоставя на отричането му чрез хулите. В текста важно място заема както защитата на родното слова, така и опровергаването на укорите, отправени към него.

Формата и съдържанието на творбата са подчинени на обща идея- българският език е „свещен” и „прекрасен”, достоен за възхвала, както и всичко родно. Лирическият герой възторжено разкрива качествата на българския език - „хубост”, „мощ”, „ сила”, „размах”, „изразитост жива”, „от руйни тонове какъв разкош”, - които биха възхитили всеки истински ценител и познавач. Затова ненавистта и презрението, успоредно с възхитата, градират, както и тя самата, за да подчертаят контраста в отношението на поета към езика и към неговите хулители.

Тезата на клеветниците за предназначението на езика „не за песен”, а за „груб брътвеж” отрича правото на българския народ да създава своя култура на роден език, което говори за високомерно подценяване на българите, а това за Вазов е въпрос не само на чест, но и на живот и смърт.

В последните строфи на одата лирическият герой дава тържествено обещание-обет - с литературното си творчество да създава от срама - гордост, от калта - блясък, от хулите - истина именно като използва богатството на българския език. За Вазов проблемът за българския език, както и за всичко българско, е и личен въпрос. Чрез обета поетът, гражданинът, патриотът и честният човек се сливат в единния образ на добър българин, който по всякакъв начин защитава България, българския народ, език като достойни за съществуванеия духибългарския език като достойни за съществуване

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.