"По жътва" - Елин Пелин - Разказ за човешката надежда и мъка
Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца
В разказа „По жътва” трудът носи и радост, и огромна болка. Годината е богата и плодородна: „Бог обилно наспори тая година и не прати нито град, ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и изстрадани.” В сърцата на селяците се ражда и расте „лелеяната...надежда за плодовита жътва”. Хората с признателност и ентусиазъм събират плодовете на своя труд. „ Бог ни помага! Нека работим, нека работим! ” - тези възгласи огласят полето като благодарност към щедростта на Бога и като удовлетворение от свършената работа.
Неуморните работници изразяват радостта си от плодовитата година с песни - звучни, мелодични, жизнерадостни. С великолепно художествено майсторство Елин Пелин пресъздава радостта и надеждата, избликнали в „песен млада, волна, широка като полето, света като любовта”. И макар че „слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата”, че жегата е страшна, че над равното Софийско поле „трепери адска марана”, селяните се трудят неуморно. Те знаят, че „узрялото жито не чака... ”, Благодарност и надежда изпълва сърцата им - за по-добър живот, за спокойна година, за сигурно бъдеще. Затова, въпреки адската жега, се трудят и трудът им носи радост.
В това усилно време човешката душа е отворена за радостта и любовта. В спорната работа се раждат сърдечните трепети между две млади чисти души - на левент Никола и Пенка -„селско дете обичливо”. Те изразяват чувствата си с песен - израз на най-нежните трепети на Пенкината душа: „А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носе-ше стремително и гордо.” Тази песен разкрива стремежа към свобода и щастие.
Такъв е селският живот - и песен, и труд, и надежда, и скръб вървят заедно. Селякът е готов да приеме с цялата си душа доброто: „Над полето, сякаш с кръст в ръка, прехвръкна надеждата, по нея - радостта. ” Олеква на селската душа, навикнала на страдание.
Но радостта много скоро е последвана от дълбока, съкрушителна скръб. Трудът често носи мъка и болка:
Пенка примряла от жега.
Боже!
Пак жертва!
Предчувствието за надвиснала беда, която тегне над морните работници, заедно със задушното тежко жарко време, става истина. С накъсаните, отделени на нов ред, възклицателни изречения, разказвачът създава изключителен трагизъм. Човекът е безсилен пред природата. Трудът е взел поредната си жертва. Слънчев удар убива жизнерадостното момиче. И жертвата е още по-свидна, защото Пенка е млада, красива, обичлива. Молитвите на хората не са стигнали до Бога. Смъртта на девойката е по-страшна от всички природни стихии. Ето по този начин Елин Пелин създава представата за труда като жертвоприношение.
И това се случва „по жътва” - радостта и мъката, животът и смъртта са заедно, защото са част от естествения ход на съществованието.
