"По жътва" - сбит преразказ

Усилена жътва кипи из равното Софийско поле. Морни работници се трудят усилено от ранни зори. Тези дни е много горещо. Птиците отлитат към хладните места и не им се чуват гласовете. Бог зарадвал селяните с благодатни майски дъждове и не пратил беди за тях. Работниците усилено жънат безценните златни жита, защото виждат, че Бог им помага, Бог им съчувства.

От далечните нивя се прогласят весели девойки, пеещи чудни песни. Селският момък - Никола усилено жъне с майка си и сестра си. Полето затихва. Отнякъде се дочува прекрасният глас на Пенка, девойката, която Никола обича. Той отговаря с весело провикване, а Пенка му изпява мила, обична песен. Усилната жътва продължава, защото има любов, песни и радост.

От съседната нива дотичва запъхтяло се дете, което съобщава, че Пенка примряла от жега. Лошата вест се разнася из цялото поле. Всички се надяват това да е лъжа, да не е Пенка поредната жертва. Селяните захвърлят сърповете си и отиват на нейната нива, уплашени и ужасени. Посред полето е паднала Пенка. Забрадката закрива красивото моминско лице. Алена струйка кръв обагря гушката на девойката. Пенка е убита от слънчев удар. Никола отчаяно разбутва навалицата и пада съкрушен до студеното мъртво тяло на любимата си.

На следващия ден слънцето продължава да пече немилостиво. Полето празнува тъжен празник - погребението на Пенка.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

sisi ( 2) на 17 Април 2013
ааа може ли сущия сбит преразказ но в сегашно историческо време ако може още сега...
бобо ( 5) на 13 Януари 2013
Много ти благодаря!!!
Stefan ( 6) на 24 Септември 2012
Много благодаря