Древен Рим
В продължение на над 1000 години, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои части около Черно море. Векове наред римската империя се е смятала за непобедима, а древните хора са считали, че тя е целият свят. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града или ab urbe condita. Легендата разказва, че Вечният град е основан от Ромул.
Древен Рим обозначава цивилизация, която започнала своето развитие като малка земеделска общност обитаваща Апенинския полуостров през 9в. пр. н.е. и с течение на времето прераснала в огромна империя, разпростираща се върху целия средиземноморски район. За своето 12-вековно съществуване римската цивилизация преминала през различни форми на управление – от монархия, през република (основаваща се върху демокрация и власт на олигархическата аристокрация) до автократична империя. Последната достигнала състояние, в което доминирала цяла Западна Европа, районът около Средиземно море, благодарение на успешна военна и дипломатическа политика.
Към 5в. империята навлязла в период на силен упадък. Подложена на нападения от навлизащи в римските граници варварски народи, западната част се разпаднала на няколко независими кралства. Източната част, със столица Константинопол преживяла тежката криза и продължила своето съществуване под името Византия. Хилядолетие по-късно последните останки от Византия били завладени от разрастващата се Османска империя.
Заедно с Древна Елада, римската цивилизация попада в периода на Класическата Античност. Тъкмо това обяснява и високото ниво на приемственост между двете култури. Тази на Древен Рим е силно повлияна от гръцката в много отношения. Древноримското общество търпи силно развитие в областта на правото, военното дело, изкуството, литературата, архитектура, технологии, език, което само по себе си бележи огромен принос към културата на целия Западен свят.
Римско общество
Разположен на седем хълма, градът Рим се гордеел с редица величествени постройки – Колизеумът, Форумът на император Траян, Пантеонът. Прясна вода за пиене, доставяна от дълги стотици километри акведукти, извирала в живописни фонтани. Театри, бани, библиотеки, магазини, пазари, канализация – това била малка част от градоустройствената характеристика на Рим. Ниските и средни слоеве на обществото обитавали скромни жилищни квартали в центъра на града. В покрайнините обаче били издигнати разкошни императорски резиденции и вили, предназначени за висшите аристократични кръгове.
„Императорски” Рим бил най-големият градски център за епохата си, с население от около 1 милион души. Улиците на града ехтяли от врявата на тълпите и дрънченето на железните колела на колесниците. Нивата на шума били толкова високи, че Юлий Цезар веднъж предложил движението на колесници да бъде забранено през деня. Историческите данни сочат, че около 20% от населението на империята обитавало голям брой градски центрове. Почти всеки такъв разполагал с форум и побирал около 10 000д. Това сочи една нетипично висока степен на урбанизация за съответния период.
Управление
Първоначално Рим бил управляван от царе, всеки от които избиран от редиците на главните римски племена. Характерът на тази власт е по-скоро неясен – царят може да е разполагал с почти неограничени правомощия, а може да е бил просто представител на Сената и народа си. Що се отнася до военните дела, неговата власт била почти абсолютна, а също така бил върховен религиозен глава. Властта му била допълвана от три административни институции – Сенат, изпълняващ ролята на съветнически орган при краля; „Comitia Curiata” – одобрява и приема законите, предложени от краля; „Comitia Calata” – събрание на свещеническото съсловие, което осигурява присъствието на народа при определени важни актове.
Думата „република” произлиза от латинската res publica, която в превод означава „обществени дела”. По време на Римската такава, Сенатът бил преди всичко олигархическа институция, с изключително висок авторитет. Имал съветнически функции, но не и законодателни такива. И все пак било практически невъзможно да бъде прокаран закон или постигнато каквото и да било против колективната воля на сенаторите. Нови сенатори били избирани из редиците на най-знатните патриции от институция, на име Censura. Последната можела и да отстранява сенатори, при получаване на подкупи и др.
Републиката не разполагала със стабилна бюрократична система и събирала данъци чрез хора, откупуващи от правителството правото да събират някои данъци. Всяка правителствена позиция (като квестор или префект) била издържана от средствата на своя притежател. За да не може прекалено много власт да се озове в ръцете на един гражданин, нови магистрати били избирани ежегодно. Всеки от които трябвало да споделя правомощията си със свой колега. Така напр. в нормална политическа ситуация върховната власт в Републиката се споделяла от двама консула. При криза временен диктатор можел да бъде избиран.
Неефективността на тази система при непрестанно увеличаващата се територия довела до раждането на Римската империя. В началото римския император бил представян като „първи гражданин”, а Сенатът добил законодателни правомощия и всичката правна власт, до преди притежавана от обществените структури. С течение на времето обаче, императорската власт станала силно автократична, а функциите на Сената били ограничени до чисто съветнически. Императорът назначавал свои съветници и помощници, но като цяло на империята и& #768; липсвали институции, както и предварително изготвена бюджетна програма. Много историци отчитат последното като главна причина за последвалия упадък.
Територията на империята била разделена на провинции, чийто брой се увеличавал успоредно на териториалната експанзия и правителствената политика на разделяне на провинциите на по-малки такива, с цел намаляване вероятността за бунтове.
Римско право
Трите основни стълба на римското право били както следва: 1. Ius Civile (Гражданско право) – комплексът от закони, прилаган и валиден за всички римски граждани. 2. Ius Gentium („Право на народите”) – комплексът от закони, прилаган и валиден за всички чужденци и уреждащи отношенията им с римляните. 3. Ius Naturale – комплексът от закони, прилаган и валиден за всяко живо същество.
Икономика
Древен Рим упражнявал контрол върху обширни количества земя, с огромни природни и човешки ресурси. По тази причина, римската икономика била преди всичко концентрирана върху земеделие и търговия. Същевременно формите на индустрия и производство били малобройни. Добре развита подобна дейност били разработването на мини и копането на камъни от кариери. По този начин се осигурявал базов строителен материал. В производствен план продукцията била сравнително слаба, тъй като работилниците и фабриките били малки и давали работа на по 10-12 души. Тухлените фабрики представлявали по-крупни предприятия, с по около стотина работници.
Икономиката в ранната Република се основавала предимно на дребната собственост и платения труд. В резултат на активната военна политика обаче, робите се превърнали в изключително евтина и изобилна работна ръка, затова към края на Републиката, римската икономика била силно зависима от робския труд. Робите съставяли 20% от населението на Римската империя, и около 40% от това на града Рим. Наемният труд ставал икономически изгоден единствено когато войните спирали, и цената на робите се покачвала.
Въпреки че разменната търговия била широко използвана (често и при събиране на данъци), Рим притежавал силно развита монетна система, включваща монети от месинг, бронз и благородни метали. Те били в обращение в границите на цялата империя, а археологически разкопки открили римски монети дори в Индия. Преди 3в. пр. н.е. медта в империята бил търгуван по тегло, в небелязани бучки.
Конете били прекалено скъпи, а другите товарни животни – твърде бавни, за да може да се развие активна търговия по римските пътища. Именно поради тази причина те свързвали по-скоро военни укрепления отколкото пазарни центрове. Затова до преди периода на развитата морска търговия (от 2в. пр. н.е.) доставянето на стоки и търговски артикули до различните провинции на империята било сравнително ограничено.
Социална структура
Римското общество било строго йерархическо. Робите (servi) формирали най-ниската прослойка, намираща се под тази на освободените роби (liberti). Свободните граждани (cives) – най-горната прослойка в древноримското общество – на свой ред също се делели класово. Най-характерното разделение било на патриции и плебеи. Патрициите можели да проследят произхода си до един от 100-те родоначалници, основали Рим, а плебеите не можели. С хода на годините, в късната Република това разделение не оказвало съществено влияние, тъй като представители на плебейски семейства влизали в политиката, а цели патрициански фамилии преживявали тежък упадък.
Социалното разделение на база военната служба било далеч по-важно. Принадлежността към съответния клас била периодично определяна от Цензорите, според имуществото. Най-богатите военни били причислявани към Сенаторския клас – те имали влияние в политическите среди и командвали армията. След тях идвали конниците (equites, наричани понякога рицари), които можели да си позволят притежаването на боен кон, формирали силна търговска прослойка. Съществували и други прослойки, съответстващи на бойното снаряжение на гражданите. Такива без подобна собственост формирали най-ниския обществен слой.
Гласуването в Републиката зависело от социалния статус. Гражданите били събирани в групи, но групите на аристокрацията се състояли от по-малък представители брой в сравнение с тези на бедните. Гласуването се извършвало в низходящ ред и се прекратявало, когато мнозинството от тези групи били гласували. Така често бедните граждани не успявали да дадат своя глас. На завладените чужди градове и техните жители било предоставяно „латинско право” – средно положение между пълноправни граждани и чужденци. Така завладените народи се намирали под римските закони (някои имали право на глас, а други – не), и само техните магистрати били удостоявани с пълно гражданство. Римлянките пък, макар да споделяли някои основни правомощия с мъжете, нямали пълен граждански статус и нямали право на глас и участие в политиката.
Семейство
Основна обществена единица било домакинството. Всяко домакинство се състояло от баща (paterfamilias – негов глава), съпруга, деца и др. роднини. В по-горните обществени слоеве робите и слугата били също част от домакинството. Бащата имал огромна власт (patria potestas – „властта на бащата”) над живеещите с него – можел да насилва членове на семейството да сключат брак или да се разведат, да продаде децата си в робство, дори да убие свой роднина (въпреки че последното право спряло да се упражнява след 1в. пр. н.е.).
Бащината власт се простирала още по-надалеч – в домакинството на порасналия син, например. Никой мъж не се смятал за paterfamilias, нито пък можел да притежава собственост докато неговия баща бил жив. През ранния период на римската история при брак дъщерята попадала под контрола на бащата на своя съпруг. По-късно това правило спряло да се спазва и жената можела да продължи да нарича бащиното си семейство истинско.
Група от домакинства с роднинска връзка формирали семейство. Макар да се основавали на кръвната връзка, семействата имали огромно значение като политически съюзи и икономически обединения. По-късно, особено по времето на Републиката, някои могъщи семейства (Gentes Maiores) придобили доминираща роля в политическия живот.
Древноримския брак бил разглеждан предимно като финансово и политическо обединение между две фамилии, особено в висшите социални кръгове. Бащата започвал да търси съпруг за своята дъщеря, когато тя достигнела 12-14 годишна възраст. Съпругът почти винаги бил по-възрастен от младоженката. Докато момичетата от горните обществени слоеве се омъжвали млади, бедните го правели когато наближели своята 20-годишнина.
Образование
В ранната Република нямало обществени училища, поради което момчетата били обучавани да пишат и четат от своите бащи, или от образовани роби (paedagogi), най-често от гръцки произход. Основната цел на римското образование в този период била младите момчета да бъдат обучени на земеделие, бойно изкуство, римски традиции и обществени дела. Младежите научавали много за градския живот, придружавайки своите бащи при техните политически и религиозни дела – включително посещения в Сената за тези с бащи-благородници. Всеки син на аристократ, навършвайки 16, започвал обучение при значима политическа фигура от Сената. На 17 пък постъпвал в армията. Тази последователност била спазвана от някой знатни семейства и в императорската ера.
Формите на обучение започнали да се изменят след завладяването на Елинските кралства през 3в. пр. н.е. Макар да се наблюдавало силно гръцко влияние върху образователните практики в резултат на тези събития, следва да се изтъкне че римските такива били много по-различни от гръцките. Ако било според възможностите на родителите, момчетата и някои момичета на 7 годишна възраст били изпращани в частни училища (ludus litterarius), където учител обикновено от гръцки произход (ludimagister) в продължение на 5 години ги учил да четат и смятат. Учениците пишели върху восъчни таблички (tabulae ceratae), които представлявали дървени плочки с восъчен слой, по който се драскало с дървена или метална пръчица (stilus). Единият и& #768; край бил заострен - с него пишели; другият бил подобен на шпакла - с него изличавали грешките. Смятали на пръсти или със сметало (abacus). Принадлежностите си носили в кутия с дръжка (capsa). На 12 постъпвали в своеобразни средни училища за три-четири години под ръководството на учител, наречен grammaticus. Тук децата се занимавали с литература, гръцки език, граматика, философия, астрономия, музика. Най-високата степен било училището по реторика, в което преподавал rhetor, където те постъпвали на 16. Реторът подготвял учениците за правна кариера, изисквайки от тях да наизустяват римските закони. По-заможните изпращали синовете си в прочутите реторски школи в Атина, Ефес и Родос, където именно учил и Цицерон при Посидоний.
Децата ходели на училище всеки ден, освен по време на религиозни празници и пазарни дни. Имали и летни ваканции
Език
Родният език на римляните е латинският – италийски език, чиято граматика не разчита силно на словореда, а предава значение чрез система от приставки и наставки, които се добавят към граматическата основа. Латинската азбука се основава на етруската такава, която пък сама по себе си произлиза от гръцката. Въпреки че достигналата до нас древноримска литература е написана почти изцяло на класически латински (изкуствен, силно стилизиран и изтънчен литературен език от 1в. пр. н.е.), в Римската империя всъщност бил разпространен простонароден латински. Граматически и лексикално последният се различавал съществено от класическия, най-вече в произношението.
Докато латинския бил основния писмен език в Римската империя, елитните кръгове на обществото били високо образовани и владеели отлично гръцкия, тъй като голяма част от изучаваната от римляните литература била написана на гръцки. В източната половина от Римската империя, която впоследствие станала Византия, латинския така и не успял да измести гръцкия.
Експанзията на Римската империя довела до разпространението на латинския в Европа и с течение на времето простонародния латински претърпял развитие и се формирали множество диалекти, от които впоследствие възникнали езиците от романската езикова група.
Религия
Древната римска религия не се уповавала толкова на стари писани разкази и повествования, колкото се стремяла да представи една сложна система от взаимоотношения между боговете и хората. За разлика от гръцката митология, тук боговете не били персонифицирани, а представлявали смътно очертани духове, наричани numina. Римляните също вярвали, че всеки човек, място или нещо притежава своята небесна душа (genius). По време на Републиката, римската религия била организарана и ръководена от строга система от свещенически постове. Епископската колегия била най-висшия орган в религиозната йерархия, и нейният първи свещеник (Pontifex Maximus) бил главата на държавната религия. По-късно, римските императори били почитани като богове, а с течение на времето този императорски култ придобил особено голямо значение.
С увеличаването на контактите с Гърция старите римски богове бързо започнали да се свързват с гръцките такива. Така Юпитер бил възприеман като равностоен по своята сила и божественост на Зевс, Марс бил свързван с Арес, Нептун с гръцкия Посейдон. Римските богове и богини са без животински части, могат да обичат и да изразяват чувства. Главният бог е Юпитер (Зевс при гърците), а главната богиня е Юнона (Хера при гърците). Много почитана е дъщерята на Юпитер — Минерва (Атина при гърците). Други богове са Вулкан (Хефест при гърците) и Нептун (Посейдон при гърците).
Съвсем скоро старите обичаи и порядки започнали да се забравят и пренебрегват и към 1в. пр. н.е. религиозното влияние на старите свещенически санове намаляло драстично. Центърът на римската религия все по-бързо се премествал към императорските покои, знак за което е обожествяването на някои императори след тяхната смърт.
С течение на времето в империята навлезли и чужди религиозни култове, а към 2в. християнството започнало бурно разпространение, въпреки гоненията. Император Нерон поставил началото на официална римска политика насочена срещу новата религия, а при император Диоклетиан преследванията срещу християните достигнали връхната си точка. Константин I бил първия император, оказал официална подкрепа на християните и узаконил тяхната религия. През 391 г. Теодосий I забранил всички други религии в империята, освен християнството.
Изкуство
Гръцкото влияние се наблюдава и в римската живопис, като достигналите днешно време модели са предимно фрески, използвани за украсяване на стени и тавани във вилите на римския елит. Археолози намират образци на римската живопис в Помпей, на база на които учените обособяват четири периода в развитието на това изкуство. През първия период (2в. пр. н.е. – средата на 1в. пр. н.е.) широко използвани имитации на мрамор и зидария, включително и изображения на митологични персонажи. Вторият стил, наложил се през 1в. пр. н.е., прокарал идеята за реалистично изобразяване на триизмерни архитектурни елементи и пейзажи. Третият стил, възникнал при управлението на Август (27 г. пр. н.е. – 14 г. от н.е.), отрекъл установения реализъм в услуга на скромните украшения. Последният стил, наложил се през 1в., прокарал като тенденция представянето на сцени от митологията, запазвайки архитектурните елементи и абстрактни образци.
От самото си възникване, римската литература била силно повлияна от гръцките автори. Някои от старите запазени творби са епически поеми, разказващи ранната военна история на Рим. С възхода на Републиката римските автори започнали да пишат поезия, комедия, трагедия и историческа хроника.
Технологии
Древен Рим притежавал изключително развити за времето си технологии. Били използвани редица постижения, които се изгубили през Средновековието и били преоткрити едва през 19-20в. Римляните, сами по себе си, не били толкова иновативни и изобретателни, колкото умели в присвояването и видоизменянето на чужди технологии. Нови идеи рядко се раждали, и повечето римски нововъведения били извършени по гръцки дизайн и проекти. И все пак, редица знаменателни технологични открития намерили широко разпространение в империята и довели до неимоверно увеличаване военната мощ и влияние на Рим в Европа.
а) архитектура
Римляните били особено известни с архитектурата си, включена в категорията Класическа архитектура. По време на Републиката стилът на строене бил почти идентичен с гръцките образци. С изключение на два нови стила на подреждане на колоните и някои др., до края на Републиката не били осъществени съществени нововъведения. Към 1в. пр. н.е. римляните започнали широко да използват бетона (открит през 3в. пр. н.е.). Той скоро изместил мрамора от позицията му на най-използвания строителен материал и позволил да бъдат изпълнени редица амбициозни архитектурни проекти.
б) пътища
Бетонът позволил създаването на издръжливи, павирани пътища, които били ползвани хилядолетие след падането на Рим. Създаването на обширна и ефективна пътна мрежа драматично увеличило властта и влиянието на империята. Била построена с първа основна цел бързото придвижване на римските легиони. Скоро икономическото им значение като търговски маршрути станало огромно, Рим се превърнал в център на тогавашната световна търговия.
в) акведукти
Римляните построили голям брой акведукти за доставка на вода към градовете и индустриалните центрове, както и за нуждите на земеделието. Водоснабдяването на Рим било осигурено от 11 акведукта с обща дължина от 350км.
