Кучешка тения
Echinococus granulosus е най-малкият тениид по кучето с дължина 2,5 до 9 мм.Сколексът е малък, а ростелумът притежава 26-40 кукички разположени в два реда. Стробилата е съставена от 3 - 4 членчета. Последното е зрялото членче, което е с дължина, колкото половината стробила. Членчето е хермафродитно и съдържа 40 - 50 семенника. Матката прилича на надлъжноразположена торба пълна с 400 - 800 бр. яйца. Яйцата са овални с размери 35 µm.
Echinococus unilocularis е ларвната форма на кучешката тения. Представлява еднокамерен мехур, изпълнен с бистра течност, наречена хидатидна. Размерите му варират от орех до детска глава. Формата и е сферична, овална или разклонена и много зависи от органа и тъканта, в която се развива. Мехурът е двуслоен.
* Външният слой се нарича кутикулен, повърхността му е гладка и е с млечнобял цвят. Дебелината е различна и варира от 2 до 5 µm. и отново зависи от пластичността и елестичността на органа, в който се развива. Функцията на слоя е защитна.
* Вътрешният слой се нарича герминативен е по-тънък, жълтеникав на цвят и с грапава повърхност. От него посредством пъпкуване се образуват сколекси и зародишни мехурчета. Зародишните мехурчета са видими с просто око. Големината им е колкото песъчинка или маково зърно с млечнобял цвят. Сколексите и зародишните мехурчета се откъсват от герминативната обвивка и плуват свободно в хидатидната течност. По тежките от тях се събират на дъното на мехурчето и образуват т.нар. хидатиден пясък. В някой от мехурите се образуват вторични (дъщерни), а в тях пък третични (внучни) мехури. По този начин могат да се образуват десетки хиляди сколекси, способни за се развият в бъдещи възрастни тении.
* Като реакция за защита на организма от мехура той образува също обвивка, която се нарича влакнеста. Тя обгръща мехура и е с дебелина около 5 мм.
Някой ехинококови мехури може да не образуват сколекси и поради тази причина се наричат стерилни. При говедото 90% от мехурите са такива. Мехурите изпълнени със сколекси се наричат фертилни. При овцата 92% от мехурите са фертилни, при свинята са 80%, а при говедото само 10%.
Биологичен цикъл
цикъл на Echinococus
Цикълът е непряк. Крайни гостоприемници са кучето, вълкът, чакалът. Крайните гостоприемници се заразяват при консумиране на необезвредени вътрешни органи, съдържащи ехинококови мехури. Развилите се в тънките черва ехинококови тении достигат полова зрялост за 48 дни и живеят 5-6 месеца. Неспецифични крайни гостоприемници могат да бъдат лисицата, а в котката се развива слабо и не достигат полова зрялост.
Междинни гостоприемници са преживни животни, свинята, еднокопитните животни, заекът, гризачи, хищни животни а също и човекът. Заразяването става, по алиментарен път, чрез замърсена с яйца, храна и вода. Освободените в червата онкосфери пробиват чревната лигавица и чрез venae poratae се пренасят в черния дроб. Онкосферите, прескочили капилярната мрежа на черния дроб, по кръвен път през дясната половина на сърцето попадат в белите дробове, където също могат да бъдат задържани. Прескачайки тази мрежа, чрез лявата половина на сърцето и оттук чрез голямото кръвообръщение, те могат да бъдат разнесени по цялото тяло. При човека, свинята, коня ехинококовите мехури се локализират най-вече в черния дроб, а при преживните животни — в белия дроб. При разкъсване на ехинококов мехур в междинен гостоприемник се освобождават сколекси, които попадат в околната тъкан или в някоя телесна кухина — перитонеална, плеврална и се образуват нови ехинококови мехури.Това състояние се нарича вторична ехинококоза.Получава се както след спонтанна руптура на мехура, така и на хирургическа намеса. В този случай, ако не се развие анафилактичен шок, се развива генерализирана ехинококоза.
Епизоотология
Широко разпространена е във всички континенти. Най-широко разпространение има в страните с развито овцевъдство. Кучето е най-благоприятният краен гостоприемник у нас. Едно куче може за бъде носител на около 20 000 възрастни тении. Те от своя страна дневно могат да отделят заедно десетки и стотици половозрели членчета посредством фекалиите. По този начин едно куче се превръща в източник на инвазиране на хиляди животни на голяма територия. По-често са заразени скитащите и овчарските кучета, отколкото ловните и домашните. От фекалиите на заразените кучета онкосферите се разсейват, чрез разкъсване на членчетата от копрофагни бръмбари или други насекоми, дъжд и вятър. Във външната среда те се запазват жизненоспособни до 3 месеца.
Сред селскостопанските животни ехинококозата е констатирана най-често при овцете, по-слабо при говедата и най-слабо при свинете. Овцете са в най-тесен контакт с кучетата. Те често се колят в двора или на полето, а ехинококовите мехури се хвърлят на кучетата. Не на последно място се изтъква и факта на големия процент фертилни мехури при тях. Животните се инвазират на пасището или със сено замърсено с онкосфери.
Епидемиология
Хората се заразяват с хидатидна тениоза при консумация на замърсени с онкосфери и неизмити плодове и зеленчуци, а също и при непосредствен контакт с опаразитено куче. Заразяване с паразита може да се получи и при обработка на животински кожи, тъй като яйцата се запазват дълго време по космената покривка.
Патогенеза
Разраствайки се в организма ехинококовият мехур упражнява травматично въздействие на околните тъкани и органи. В резултат на притискането им се получава атрофия, притискат се канали на жлези и кръвоносни съдове. Взависимост от функцията, която изпълнява поразената тъкан настъпват различни функционални смущения. Разстройва се общата обмянана веществата и отделянето на жлъчката при инвазия на черния дроб. При засегнат бял дроб настъпват смущения на дишането, а зрението се нарушава при локализация на мехур в близост до очите.
Профилактика
* да се извършва редовно обезпаразитяване на овчарските ,ловните и домашните кучета.
* да не се хранят кучетата с необезвредено термично месо
* да се унищожават органите на опаразитените животни.
* да се спазва висока лична хигиена
* да се избягва пряк контакт с кучета
* при обработка на кожи от кучета или лисици да се използват ръкавици и специално работно облекло
* да се слагат предпазни очила
Лечение
Лечението е оперативно .Прогнозата е сравнително добра , с изключение на случаите когато поради невнимание и несръчност на опериращия се стига до спукване на ехинококовата киста и това е предпоставка за създаването на десетки кисти впоследствие .
