Една българка: информафия+тези

„Една българка“

/ Иван Вазов/

1. 1.    Творческа история– разказът е написан през 1899г. и първоначално е публикуван със заглавието “Челопешката гора“. Повод за създаване на творбата е действителната история на Пена Цветковска / прототип на баба Илийца/ от Челопек, която приютява в дома си и спасява бунтовник от разбитата Ботева чета. Вдъхновен от героизма ѝ, Вазов създава разказа, за да съпостави поведението на обикновените хора с това на героите във време на изпитания и да внуши, че саможертвата на тези българи, готови да се пожертват в името на живота на ближен, е не по-малко величава.
2. 2.   Заглавието „Една българка“ - фокусира вниманието върху главната героиня като носител на нравствените добродетели на българина – много са българките, способни да отстояват вярата, човеколюбието и българщината си в страшното робско време и Илийца е една от тях. Заедно с това поставя акцент върху изключителността на героинята.

-        Подзаглавие – „Исторически епизод“– подчертава стремежа на Вазов към историческа достоверност. Историята на обикновената жена от народа е видяна на фона на трагично за българите събитие – разбиването на Ботевата чета и гибелта на Ботев – последен дързък акт, белязал края на Априлското въстание.

-        Епиграф / мото = мисъл, записана под заглавието на произведението вдясно. Може да е цитат от друг художествен текст, от исторически текст, мисъл на известна личност./ В разказа мотото “Аферим, бабо, машаллах!“ е стих от хайдушка народна песен, в който е вложено възхищението от българската майка героиня. Преводът на мотото гласи „Браво, бабо, Бог да те поживи!“

1. 3.   Сюжет и композиция – сюжетът е изграден  върху случка, която протича в рамките на едно денонощие. Събитията не протичат така, както са протекли в реалното време -използваната ретроспекция води до несъответствието между сюжета и фабулата на творбата.

-        I епизод – експозиция. Откроен е основният конфликт: българи-турци, заедно с това още в началото е видима опозицията високо-ниско, която може да се тълкува както в прякото, така и в преносното си значение / високото и ниското не само като пространствени понятия /горе, на Балкана – долу, в полето/, но и като проявления на човешкото /висши идеали, в името на които е саможертвата – дребнави битови нужди, владеещи съзнанието на обикновените хора, нехаещи за подвига на героите си/.

-         II епизод – завръзка / Срещата с Ботевия четник в Челопешката гора е предадена чрез ретроспекция – тя се случва, преди Илийца да слезе при Искъра в първия епизод, където склонява турците да я пуснат в ладията. Именно тази случайна среща ще постави пред изпитание нравствеността, българщината, човеколюбието на обикновената жена, която, без да се замисли, ще обещае на момчето помощта си с риск за собствения си живот. Последица от този морален избор са изпитанията, които ще се изпречат пред героинята по пътя ѝ към спасението на два живота.

-        III епизод – Основен за този фрагмент е конфликтът между двамата антиподи – Илийца и Евтимий, двама души с една и съща вяра, сънародници, но коренно различни по своята душевност. Илийца- обикновена жена със силна вяра в Бога, в доброто, чието име е в абсолютно съответствие с поведението ѝ / Илия = Божия сила/. Евтимий – отрицание на образа на истинския духовник като посредник между вярващите и Бога, който трябва да се ръководи от християнските добродетели, сред които на първо място е любовта към ближния, но се оказва коравосърдечен егоист, страхливец, завладян от грижата за опазването на  живота си.

-        IV епизод – първа / сюжетна/ кулминация. Героинята е изправена пред на пръв поглед непреодолимо препятствие / борбата за освобождаване на заключената ладия/, с което успява да се справи. Във фокуса на вниманието е изключителната физическа сила на героинята, породена от несломимата ѝ воля.

-        Vепизод – втора / емоционална/ кулминация – на изпитание е подложена духовната устойчивост на героинята, когато мисли, че внучето ѝ е мъртво. Въпреки огромната лична трагедия тя не се отказва от мисията си да спаси живота на Ботевия четник. Именно в тази част е втората среща на българката с бунтовника.

-        VIепизод – развръзка – Събитията се случват сутринта на следващия ден / 21 май 1876 г./ Бунтовникът се самоубива, като преди това отнема живота на Джамбалаза. По този начин отмъщава за Ботевата гибел и избитите си другари и прави достоен избор да загине от собствената си ръка, опазил неопетнени човешката си гордост и националното си достойнство. В този фрагмент се споменава и подвойводата Перо, станал жертва на случаен куршум от черкезката потеря. –  На финала на тази част графично откроен е епилогът на творбата, от който разбираме, че Илийца вече не е между живите, но внучето е оживяло и сега е майор в българката армия, закърмен с вяра в чудото на доброто, което според неговата баба е причината той да оцелее, а не небрежната молитва на калугера.

1. 4.   Основна тема – силата на доброто, способно да твори чудеса
2. 5.    Основни мотиви:

-        За робството, унижението, смирението и страха

-        За способността на българина в решителен момент да се противопостави на жестокостта, да се опълчи срещу игото

-        За силата на човешкия дух

-        За нравствения избор

-        За свободата

-        За героизма, подвига и саможертвата

-        За съпричастието към чуждата болка, за истинската вяра и възнаграденото добро

1. 6.   Примерни тези:

„Ти си луда!”                                                                                                                                                                         Разказът „Една българка” проследява поведението на една обикновена жена от народа, която във време на малодушие и робски страх проявява саможертвена всеотдайност в желанието си да съхрани живота на Ботев четник. В трета част  авторът  чрез контраст противопоставя образа ѝ с този на калугера Евтимий- бездуховен свещеник, загубил вярата си в Бога, хората и доброто. Реторичното възклицание „Ти си луда!” красноречиво показва, че за него единственото  нормално поведение е да се грижиш за собствената си безопасност, а поетият риск в името на спасението на друг човешки живот е проява единствено на лудост.

„Как къде, ами у дома!“                                                                                                                                                   Разказът „Една българка” проследява поведението на една обикновена жена от народа, която във време на малодушие и робски страх проявява саможертвена всеотдайност в желанието си да съхрани живота на Ботев четник. При втората среща с бунтовника на отчаяния му въпрос „Къде ще се дяна, бабо, сега?” Илийца без колебание отговаря: „Как къде? Ами у дома!”. Реторичният въпрос и реторичният отговор подсказват, че за челопеченката да подаде ръка на нуждаещ се в беда, е нещо съвсем естествено и нито страхът от гнева на турците, нито предателството на сънародниците ѝ могат да я отклонят от пътя към доброто.

„Да направя това добро... клетнику!...Беки и Бог се умилостиви и поживи детето”                                                      Мислите на баба Илийца показват, че тя живее според Божиите повели. Да прави добро, за старата жена е естествен човешки и християнски дълг. Вазовата героиня знае, че на доброто Бог отвръща с добро особено ако човек е обрекъл себе си на другите, ако е съумял да намали страданието на ближния си.

“ И тя бързаше сега с утроена сила, за да спаси, ако даде Бог, два живота”                                                    Във Вазовия разказ „Една българка” е представен подвигът на една обикновена жена от народа, която рискува живота си, за да спаси Ботев  четник. Във финала на втора част, която се явява завръзка в развитието на сюжета, авторът разкрива целеустремеността на  Илийца. Хиперболата  „с  утроена сила”  внушава, че в стремежа си да направи добро героинята се надпреварва с времето и смъртта.

„Там е огън сега“

Вазов пише разказа „Една българка“, за да увековечи подвига на обикновена жена, готова да се жертва, за да спаси чужд живот във време на страх и предателство. Във втората част се случва първата среща на Илийца с бунтовника, представена като завръзка. При въпроса на момчето дали може да се скрие в Челопек, тя си мисли, че „там е огън сега“. Метафората внушава, че мнозина са готови да се превърнат в предатели, за да опазят живота си. Илийца не признава пред бунтовника това, за да не обезсмисли неговата саможертва, защото за същите тези хора е тръгнал да жертва младия си живот.

„Защо ви трябваше вам, момчета? Тая пуста царщина тъй ли се лесно разсипва?...Изтрепаха ви като  пилци“                                                                                                 Разказът „Една българка” проследява поведението на една обикновена жена от народа, която проявява изключителна всеотдайност в желанието си да спаси живота на Ботев четник. При втората среща с бунтовника – в 5.част, чрез речевата характеристика на героинята се разкрива нейното отношение към робството и саможертвата на четниците. Реторичн