"Дамата с рентгеновите очи" - анализ
В повествованието на разказа "Дамата с рентгеновите очи" по-парадоксален начин са съчетани изобразителните принципи на диаболистичната литература, научната фантасика, сантименалната и сензационна литература. В художественото повествование уместно са използвани традиционно публицистични техники, за да бъдат осмени глупостта и фалшивите морални ценности на обществото.
За сюжетна основа на разказа може да се счита приказния вълшебен сюжет за прекрасната девойка, която страда и търси свия жених, но за да го открие и намери щастието си е нужен вълшебен помощник. В сюжета на памфлета е вплетена и продажбата на душата, като в ролята на демоничния изкустител се явява Маестрото Галфоне. Но фолклорният сюжет е силно пародиран от Св. Минков -девойката не е красива, а една "царица на грозотата", която за нещастие, "е бадарена от злата орисница с кривогледи очи". Любовта на героинята е деформирана от ценностите на обществото, в което живее-тя желае да се омъжи за милионер, защото е дъщя на богато семейство и не иска да прекъсне връзките си в хай-лайфа. Гротесков е и образът на Жан, предизвикващ възхищението на годеницата си с умението да пее "всички улични песни на простолюдието" и да говори " за значението на ефекта на различни парфюми и за чистенето на зъбите с клечка при официалните динета". Дори щастието, към което се стреми героинята, е пародирано и опредметено.
"Ние" - повествование и дневника на героинята. Чрез тях аторът разгръща една почти класическа композиция на поствованието с присъщия си сатиричен талант за смесване на виското и низкото. Св.МИнков води повествованието от 1 л.мн.ч.,т.нар. "ние"-позиция, като по този начин читателя е въвлече в правенето на разкара. Националността на героите в разказа не се уточнява и това включва случката в един наистина космополитен контекст, чийто смисъл се засилва и от екзотичните им имена- Мими Тромпеева, Чезарио Галфоне. Запознаването с героинята става в "Козметикум АМулет"- салон за дамска хирургия, като ироничен коментар на автора подчертава нейната личностна незначителност и случайността на избора й: "Спираме се на тая дама не защото тя превъзхожда другите или се намира в роднински връзки с автора, а чисто и просто затуй, че на нея именно провидението е отсъдило да играе ролята на героиня в разкаваната по-долу история".
Слепотата в научините постижения позволява на "властелина на глупците" - Чезарио Галфоне да се възползва от човешката глупости чрез алергорично представените "научни открития"-"елексир за импрегниране на кожата против белези от страстните целувки", "триъгълни вежди" и "серум на патешки мозък за опресняване на умствените способности". В названията на неговите открития научното се смесва с мистичното и откровено, сатирично, за да се подаде езика на рекламата, която да властва във фалшивия живот на хай-лайва, където всичко се купува и продава. Маестро Галфоне уверява Мими Тромпеева, "че ше направи от нея неподражаема богиня на хубостта-една феноменална Венера на дввайсетия век, с парадинени гърди и рентгвнови очи".
Силно пародиран е вторият основен елемент в композицията на разказа -дневникът на Мими Тромпеева. Формално тази форма на повествование разкрива интимните, дори тайни преживявания на преобразената героиня. Промяната й е само "външна", нейната духовна същност остава същата-тя продължава да мечтае за брак. Кратките датирани бележки съдържат онези композиционни елемнти, които съвсем условно бихме могли да причислим към кулиманията, и епилога на действието. Св. Минков подбира сантименсталността и сензационността в литературата. Сарказмът на автора достига до своята развръзка:"Кой знае, миже би хората от висшето обшество разъждават и мислят с някои други части на тялото си...". Обществото в хай-лайфа възприема брака като сделка - "един милион в аванс и два милиона след свадбата". Диналът на разказа е също решен в схемата на мелодрамачиното - щастлив край, в който всички са доволни, макар че именно чрез него се иронизира и зобличава робстовото, което поражда зависимостта на човека от вещите.
Разказът "Дамата с рентгеновите очи" е "гротесков памфлет", който със средствата на сатирата изобличава пороците на модерния човек - духивната пустота, потребителските стремежи, фалшивият култ към знаците на научните постижения. "Рентгеновите очи" на писателя изобличават лишеното от духовност човешко съществуване, създаващо ценностна система, в която господстват вещите и суетата.
