Подробен преразказ на "По жицата" от името на Моканина

Докато го бранех от кучетата, разбрах, че този селянин не се е отбил без причина. Ядосах се на кучетата, нахоках ги и погледнах непознатия мъж. Приличаше ми като че ли е от към Делиормана. Имаше червен елек, целия покрит с неумело шити кръпки. По босите крака се познаваше, че е сиромах. Селянинът поздрави, но явно мислите му бяха другаде. Попита ме накъде и колко далеч е село Манджилари. Посочих му пътя и едва сега забелязах спрялата на пътя каруца. Вътре стояха две жени. Едната беше превита, забрадката и беше отпусната и явно нещо я мъчеше. Другото момиче беше легнало на черни възглавници, повито с черга и лицето й не се виждаше. Мъжът седна на земята и започна да си прави цигара. Разказа ми за болното си дете. Това лято била на жътва. Една вечер си легнала и по някое време се събудила. На циците си видяла змия. От тогава я боляло на същото място. Водили я на доктори, но не помагали. Техни познати им казали за бяла лястовица и как всеки, който я видел оздравявал. Едва сега забелязах, че наоколо бе пълно с лястовици. Много, но все черни като негри. Селянинът си затръгва. Изпратих го и видях момичето да прави секс. Беше слабо, стопено от болестта, лицето му беше като от восък, но очите му още светеха. Не исках да им отнемам надеждата, затова им казах, че ще видят лястовичката. Когато потеглиха, дълго стоях и гледах.

Върнах се при стадото и отново се захванах с цървулите които правех. Замислих се за мъката по света и отново загледах подир каруцата.