Тези "Една българка"

"Спеше и манастирът, глух и пустинен."

Цитатът е от третата част на разказа ,,Една българка'' от Иван Вазов. Метафората ,,спеше и манастирът'' и епитетите ,,глух и пустинен" изграждат представа за равнодушието,което религиозните служители изпитват към изпадналите в беда сънародници заради егоистичния страх. Същевременно образа на манастира потвърждава чувството на безпокойство, което баба Илийца изпитва по време на път за манастира през страшните итъмни улици,утвърждавайки нейната смелост.

"Ти си луда!"

Цитатът е от третата част на разказа ,, Една българка" от Иван Вазов. Възклицанието на калугера е поредното потвърждениеза милодушието на героя. Себичен и страхлив,той намира поведението на възрастаната жена за изключително неразумно. Затова оценъчният епитет ,,луда'', който използва, въпреки,че звучи грубо и обидно, е признание за достойнството на храбрата жена пред самия него.

"Как къде? Ами у дома!"

Цитатът е от петата част на разказа ,,Една българка" от Иван Вазов. Реторичният въпрос и възклицанието на баба Илийца разкриват категоричната решимост на възрастната жена да помогне на ботевия четник и да спаси неговия живот. Те свидетелстват за искреното човеколюбие на героинята, за отзивчивостта и , за състрадателното й сърце, за майчината й загриженост към непознатия. Същевременно те изразяват изключителната й храброст, но и саможертвената й готовност с риск за собствения си живот, за да помогне на бунтовника.

"...божичко,закрили го, българин е, тръгнало за християнска вяра курбан да става."

Цитатът е от втората част на разказа ,,Една българка" от Иван Вазов. Искрената молба на баба Илийца към Бог след първата й среща с бунтовника е израз на човеколюбие, състраданието и милосърдието на героинята. Чрез определението ,,българин'', метафорта ,,курбан''и реторичното обръщение към Бог внушават благородството, човечността, дълга и към Бога и бунтовника на възрастана жена.