"Немили-недраги"- Тези

"Будна кръчма"

Първа глава на повестта "Немили-недраги" играе ролята на експозиция, запознава ни с героите и обстановката. Картината на мрачната нощ в Браила навява тягостни чувства. Мъглата и студенината, които метафорично представят враждебността на чуждата страна, са в контраст със светлината от прозорчето на кръчмата. Това словосъчетание е метафора на все още живия български дух и съхранен идеал.

"Бяха сред обществото, но бяха в пустиня"

В повестта "Немили-недраги" Вазов разкрива страдалческия живот на жъшовете. Антитезата в лирическото отстъпление от втора глава подчертава изолираността на емигрантите в негостоприемната Румъния. Те имат свобода, но са далеч от родината, обградени от неразбиране и враждебност. Всеки един нов ден за тях е една нова битка с глада, студа и мизерията. Но въпреки несгодите те не забравят идеалите си и остават верни на родината си.

"Народ без жертви не е народ"

В трета глава на повестта "Немили-недраги" Странджата произнася пламенната си реч към хъшовете. Мъдрата му мисъл "Народ без жертви не е народ" внушава идеята, че точно те са тези, които могат да измият срама от робството от лицето на българския народ. По собствена воля са поели по пътя на борбата, изправяйки се пред изпитания на волята и вяра в идеала- свобадата на отечеството. Настоящето им е негероично само на пръв поглед, защото ъпреки страданията те са съхранили любовта си към родината и са готови да се пожертват за нея, което ги прави истински герои.

 

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.