Маската - необходима ли ни е ?
Маската – необходима ли ни е ?
Eсе
Думата маска идва или от френски masque, италиански maschera или испански m& #225;scara. Маска е артефакт, който се носи на лицето и може да има различни предназначения като например за защита или за развлечение. Маската може да бъде не само материален обект, но и психологическа промяна. Независимо дали съзнаваме или не, ние всеки ден слагаме маски - всяка различна група изисква различна маска. С приятелите си се държим по един начин, със семейството по друг, с колегите по трети и т.н. Въпреки, че са толкова презирани от глупавото общество, именно те са това което го крепи в някаква относителна стабилност. Да, са неизменна част от живота на всеки, също като дишането. Това е начина на модерния човек да се приобщява към постоянно изменящия се свят. Слагането на маска може да се сравни с адаптацията, което извършва всяко живо същество за да оцелее.
Интересно, дори смешно е да видиш как някой, който преди няколко минути ти е казал „Тоя е голям лицемер! Трябва да бъдеш себе си !”, след малко отива при някой друг и започва да прави точно това от което се е възмутил преди малко. Защо хората правят този интересен акт ? Отговорът е повече от очевиден – за да се приспособят. Човекът е социално същество, както ни е известно от етиката. Това значи, че се нуждае от контакти с други хора. Но за да си осигури място в дадена референтна група, той трябва да промени себе си според изискванията на групата. Така се раждат и различните маски. Колкото по-общителен е човек, толкова повече маски трябва да носи, за да се оправя в различните среди в които навлиза, а това далеч не е лесен процес.
Идеален пример за напълно осъзнато променяне на личността е добре известния ни герой на Жан Батист Молиер – Тартюф(героя Тартюф, не комедията) . Той съвсем съзнателно си слага маската на отдаден на бога служител с целта да си присвои имотите и вероятно съпругата на Оргон. Въпреки, че комедията е написана през 1664г. тя става все по-актуална в наши дни. Хората все повече съзнателно си слагат маски с цел лична облага. Но реално погледнато, такива хора заслужават похвала. Не всеки може така да „влезе под кожата” на „плячката” си, че да го накара да направи каквото поиска. Самият Жан Батист Молиер в писмата си до краля, молещ го за одобрение за новата му комедия, казва, че Франция е наводнена от мними свещеници. Е, в днешно време може да не са свещеници, но измамници има безброй. Имало е, има и ще има !
Всеки човек си има идол - някого когото да иска да достигне. Някои хора виждат идола си в близките си, други в певци, трети в актьори и т.н. Но възхищавайки се на тези невероятни фигури, малко от нас съзнават, че те всъщност играят роли. Не са тези, които наистина са. Маските могат да скрият това, което не искаме другите да видят, но това не значи, че го крием защото е лошо. Бащата на един от най-близките ми приятели почина преди няколко години от рак на черния дроб. Последните му няколко седмици бяха изпълнени с болка. Въпреки това той не показа никакъв знак, че го боли и не нито веднъж не се оплака от тежката си съдба. Не искаше да тревожи съпругата и сина си. Въпреки вътрешните си терзания, той успя да скрие това и да предпази най-близките си от допълнителните грижи, които със сигурност щяха да последват, ако им беше казал истината. Той направи точно обратното – прекара последните си дни пълценно със семейството си. Това е една от благородните функции на маската – да предпазиш близките си, да им дадеш кураж за бъдещето. Имаме нужда да вярваваме, че човека на когото се крепят надеждите ни и който смятаме за лична опора в трудни моменти да си остане силен. Такива фигури са също държавните глави (добрите държавни лидери, не Георги Първанов -.-). Какво би станало ако за определената държава настъпят тежки времена и видим, че дори човека, който трябва да дава кураж на хората е изгубил надежда ? Ще настане хаос. Маската на куража е нужна на хората.
Често чуваме репликата „Бъде себе си! Бъди личност !”, но какво всъщност е личността ? Какъв отговор ще намерим, ако се запитаме „Кой съм аз?” ? Ще си отговорим с име ? Е, аз съм Преслав Емилов Петков. Ще изброим някои черти от характера си ? Как можем да бъдем сигурни, че това не са просто черти от различните роли, които трябва да играем ? Няма как, тъй като такова животно като „личност”, още не е намерено. Хората са просто съвкупност от всичките маски, които си слагат. Личността има различни пластове, които понякога имат общи черти, понякога не. Когато видим, че на няколко места проявяваме няколко общи черти на характера, то ние веднага заключаваме, че това е характера ни, че това сме ние. Е, ако заключим така, ще се заблудим. Човек не е нищо повече от съвкупност от маски. Колкото по-развито е обществото в което живеем, толкова повече маски се налага да носим и толкова по-извратен става вътрешния свят на човека.
Малко хора осъзнават истинската роля на маската. Когато обикновенния човек чуе думата „маска”, той моментално си представя някой лицемер. Маската е опорната точка на обществото. Тя позволява на хората да комуникират умело. Маска слага умиращият баща, опитвайки се със сетни сили да утеши семейството си, маска слага момчето излизащо с приятели, маска слага младежът ухажващ момиче в парка, маска слагаш и ТИ, читателю. Завършвам това есе с мъдрите думи на Уилям Шекспир „Животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея.” Само към нея ще добавя, че всъщност ние не сме просто актьори, а актьори с десетки различни роли.
