Образът на Гергана - въплъщение на народния идеал за красота

В една от най-значимите си литературни творби – “Изворът на белоногата” , Петко Р.Славейков описва живи народни образи , изградени върху патриотична и народностна основа.

       Между тях особено се откроява Гергана – олицетворение на идеала за женска красота и нравственост . Гергана е описана като обикновено момиче от народа . На нея са й присъщи привързаност към дом и родина , към близки и роден бит . Притежава душевна чистота и благородство,трудолюбие,скромност.Защитава пламенно правото да обича и да бъде щастлива.

       Нейните житейски ценности са противопоставени на тези на завоевателя.

       Този конфликт започва,когато желанието на везира среща неочакваната съпротива на девойката.

       Запленен от красотата й , владетелят предлага на Гергана да стане “бела ханъма” . Като към всички свои жени , той се обръща към нея с обещания за охолен живот : ”…най си родена , дарена/бяла ханъма да бъдеш,/все по чердаци да ходиш/…/ дето ще шеташ на други,/други на тебе да шетат.” Зад тези негови думи прозира идеалът му за щастие.

       Голяма е изненадата на везира , когато обещанията за охолен живот и безделие са отхвърлени от девойката . За нея , израстнала на село , трудът не само не е тяжест , а напротив – той я прави щастлива:”…мен не тежи ми шетнята/…/все тъй съм расла,порасла,/кога по нива,по лозе/…/кога пък в къщи да шетам…”

       Освен от трудолюбието,нравствената красота на Гергана проличава и в загрижеността към родителите й.Нейното щастие е немислимо без тяхното:”Жив да си,аго,недей ме!/Как ще оставя баща си,/майка си,как ще замина?”

       Духовната извисеност на българската девойка намира израз и в скромността й . Тази нейна ценност ярко контрастира с алчността и стремежа към богатство на везира . Авторът умело пресъздава това в диалога:”Ливади искай от мене,/каквито искаш градини/и цветя вътре всякакви…---…няма там бяло кокиче,/ни теменужка дъхава…”.За младата българка ливадите и градините не са имот,а волна природа,красота,разцъфнала изпод ръцете й.Авторът описва много поетично тази “малка градинка” : ”…къдрави шубрачки;/…чернока иглика/…злат минзухарец/….ален божур…”.Всяко цвете живее не само със своята хубост,но е стоплено от лиричното чувство на влюбената девойка.За всяко стръкче тя има радост и ласка,гальовни думи и възхищение.

        Авторът не подминава и такъв важен елемент от духовната красота на българката като свободолюбието й . Гергана и цветята в малката градинка са сродни души , защото растат на воля,на свобода : “Там всичко расте на сила/и дето расте , там вехне…/…/Хубаво всичко на село,/охолно,аго,на воля!”

       Духовната извисеност на Гергана се допълва и от любовта й към Никола . Няма по-важно за нея от това да спази клетвата за вярност , която е дала на либето си :”…аз съм се клела , заклела /и клетвата ми вярна е : /първо ми либе Никола - /първо венчило той ще е …”

       Привързаността към дом и родина , към близки , душевната чистота , благородството , трудолюбието,скромността – не са фалшиви,а съвсем истински.

       Доказателство за това е и смелостта,с която девойката ги отстоява.

        Безсилието на везира пред моралното превъзходство на момичето го тласка към заплахи.Но и пред жестокостта му Гергана има сили за победа . Думите й са храбро предупреждение , че всяко насилие ще я принуди да търси спасение за честта си и за моралните й устои в смъртта.С живота си тя защитава своята обич и своята вярност.

         Паралелно с описанието на красивите български земи , Славейков описва и идеала на българския народ за жена . Този идеал , който е изграждан векове наред , и в който точно се вписва Гергана – обикновена селска девойка , готова да отстоява ценностите си до край!

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.