“История славянобългарска” – страстен зов за национално осъзнаване

С „История славянобългарска” се постявя началото на същинския възрожденски процес сред българите. За разлика от ренесансовия процес в Централна и Западна Европа у нас той протича при специфични условия, определящото от които е чуждото политическо и духовно робство. Това е причината, продиктувала характера, формата, идеите, езика и стила на цялата българска възрожденска книжнина. Във връзка със задачите, стоящи пред българите от този период: национално освобождение, просвета и култура на български език, като първа новобългарска творба „И.с.” има синкретичен характер, т.е. съчетава в себе си особеностите на публицистично, художествено и научно произведение, като издига в култ етноцентристката идея. Творбата е и първият възрожденски текст, който чрез съдържанието, композицията и идейната си насоченост се превръща в страстен зов за национално осъзнаване. За това способстват особено много активната авторова позиция на българин, патриот и духовмен водач, изразена с помощта на добре подбрани факти и стилно – езикови средства. „И.с.” се състои от десет части /две предисловия, седем същински исторически глави, един послеслов/, особен интерес сред които представляват второто предисловие и послесловът. Те разкриват пред читателя будната ренесансова личност на своя създател, предназначението на текста, неговия адресат, симфонията от чувства, които вълнуват Паисий, а освен това дават скромни сведения за неговата биография. След уравновесения, спокоен тон на първото предисловие, почти изцяло – заемка от труда на Цезар Бароний „Деяния церковная и гражданская”, което внушава на читателя ползата от изучаването на науката история, следва задъханото, вълнуващо и изпепеляващо второ предисловиие „към тези, които желаят да прочетат и чуят написаното в тази историйца”. Нестокойствието на автора тук е резултат от крайните чувства, които бушуват в душата му. Защото творбата е не само призив към верните синове на българската земя да проучат славното минало на народа и на държавата си, а е зов и към тези, които се срамуват „от своя род и език”. И ако обръщенията към първите… Ако трябва да обобщим ролята на Паисий като родоначалник на нова културна епоха, можем да кажем че неговата на пръв поглед скромна “книжица” наистина дава тласък в посока на голямата Промяна. Дарявайки на българина познания за миналото му, Хилендарският монах му връща чувството за национално достойнство и гордост и го подтиква към дългия и сложен процес на национална идентификация. Така книгата на възрожденеца – синтез от историческо повествование и актуално публицистика, се превръща в емблема на възраждането и ново начало в духовното развитие на българите въпреки робството. Същинска част – Представлява компилация от трудове на различни историци, най-вече византийски. Състои се от 7 глави, съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светийте и славянските първоучители. Основното достойнство е не във фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен, така че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ. Последслов – Последната, най-кратка част на историята е авторски текст, който представя лични данни за Паисий и изяснява мотивите, поради които е написал История Славянобългарска.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.