Песните на Добри Чинтулов – Революционен химн на възраждането

Песните на Добри Чинтулов – Революционен химн на възраждането
Песните на Чинтулов се пеят вече 140 години. Не увяхва свежестта на чувствата, която те изразяват. Не помръква националната гордост, която будят. Седем поколения българи са израсли с тези песни: чрез тях са възмъжавали и са полагали клетва за вярност към свидната наша земя и към народното име. Разбира се, всяко поколение е осмисляло клетвата си с повелите на своето време. И силата на Чинтуловото поетично слово е в тази непреходна способност да изразява най-съкровените ни граждански вълнения.
Всяка песен е призив. Тя тръгва към поробените българи, за да ги вдигне, да ги сплоти и поведе към дело. Безотказната мощ на призива се съдържа във вярата на поета в силите на народа. Тази вяра е изразена със силни образи, с вдъхновено музикално слово, с проникновеност в народната душа.
Една от първите творби на поета “Стани, Стани, юнак балкански”, създава и най-величествения образ на вярата – образа на “юнака балкански”, олицетворение на борческо – революционните сили на народа. Юнаци по света много и навсякъде. Но “юнак балкански” извиква само една представа – вечната, българска представа за революционно мъжество, за неразривна връзка на бореца с родината, с Балкана – българската територия, непревзета докрай от никой враг в никой век, откъдето са тръгвали всички освободителни походи. Образът на юнака воюва и срещу примирилите се роби, които се унижават с мисълта, че юначеството е принадлежало на миналото и сега е отдавна мъртво. За поета, както за всички, които тръгват към свободата, то е живо и трябва само да се разбуди, да се насочи срещу врага. Песента е силна, защото воюва за спасението на цял народ.
Метафората е въздействаща и ни пробожда болка за угнетените, подхвърлени на беззакония и унижение. Този образ взривява дълбокия сън – той тревожи, осъжда малодушието, търси отмъстители, зове за помощ… Най-скъпо е свободното минало на българите. Но то не е знак само за гордост. То се превръща в задължение. Достойният избор не допуска робството, той е само свобода или смърт: “да бъдем пак каквито бяхме – или всинца да се изтребим!”. Този пример е достатъчен за богатите духом хора, които умеят да се почувстват частица от хилядолетния земен път на българите в миналото и в бъдещето. Но песента иска да приобщи и останалите хора, онези, които се залавят само за неща, чийто благоприятен изход е очевиден. Те се нуждаят от примери, които носят реално обещание. На тях и на обезверените от толкова несполучливи въстания поетът сочи победния изход от освободителната борба на съседните балкански народи. Този пример е въздействащ, защото е станал пред очите на всички. Въстанията на гърци, сърби и черногорци са били подпомагани и от много юначни българи. Но свободата им е придобита с жертвената помощ на Русия. Чинтулов, както и останалите българи, руски възпитаници, непоколебимо вярва, че Русия ще помогне на българите да се освободят. Това е една нова вяра – укрепена, след като дълбоко са опознали руския народ и полета на руската обществена мисъл. Политическият “дълбок сън” е прогонен. Редиците са в строй. Сега вече песента е марш на битката. Бойците трябва да почувстват омраза към врага и той е изобразен като змия, на която трябва да се стъпче главата. Финалът на песента отново потвърждава идеята, че борбата се води за свобода и човешко достойнство. Оръжието и гърдите ще се срещнат не в името на отмъщението, а в името на 2 знамена, 2 емблеми на вдъхновението: за поробителя – религиозният знак на фанатизма му, а за поробените – знамето на дедите “лева наш балкански”. Този контраст е нов извор на сила и воля за победа. Заключителната строфа обещава успех: развени знамена, мъртви врагове и прославено народно име. Преходите от едно чувство към друго са резки като военни заповеди, като накъсан сигнал на бойна тръба. Така е запомнил въздействието на творбата и един от най – младите съвременници на поета – М.П.Икономов. Поетичния финес на Добри Чинтулов, познат ни от двете негови елегии, публикувани в “Цариградски Вестник”, проличава и в революционните песни. Една от тях , “Къде си, вярна ти любов народна?”, е изпълвала с трепет и най – закоравелите сърца. В тази песен е разкрито душевното богатство на борците за свобода. Подтиците им, вдъхновението и жертвоготовността им са в името на една възвишена, красива и вярна обич към народ и родина. Обичта има силата да сплотява. Тя събира бойци. Тя ги води. Тя си вдъхновява за неотстъпност и в най – жестоките битки, нарисувани безпощадно, истински. И в този контраст между благородството, красотата на родолюбивото чувство и грозотата на боя още по - категорично се извисява хуманизма на революционерите. За първи път в българската история е сътворен визуален образ на родолюбието. Това е огън в буйните сърца на младите, запален от ”любородна искра”. Песента иска да го разруха още по – силно: да пламти, да изгаря, да калява мъжеството. Този образ е голямо поетическо откритие. Той осветява робската тъмнина, дава сигнал за всенароден бунт: “Голямо, мало, ставай! Оръжие запасвай!”, защото целта е света: 
За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността…
“Вятър ечи, Балкан стене…” Над страданията и тиранията се понася надежда с образа на оня водач на бунта “юнак балкански”, “юнак на коня”, който с бойна тръба вдигна целия народ “на оръжие”. Представата за юнак е съзвучена с въжделенията на народа. Жадуван е, очакван е този романтичен вестител на боя. Неговият призив е толкова мощен, че разбужда земя и небе – Балканът стене, вятърът ечи. Цялата родина се вдига! И поразени от величието на това видение, бойците се изправят до юнака, готови да го следват. А заповедите му са безотказни: всеки трябва да “препаше остра сабя, знаме да развее!” Юнакът вярва в победния изход на боя, защото избира бойците си по две проверени качества: “мъжко сърце и българско име”. Битката е за народна свобода. Тя е справедлива. Тя е изпитание за достойнство. Затова и стихотворението завършва с проклятие:
Които не знай за свой народ
на поле да умре,
неговото отечество
люто ще го кълне.
Тук образите на Балкана и на природата са в ония величествени измерения, в които ги е отляла хайдушката и юнашка народна песен.
Песните на Чинтулов вълнуват и днес. с голямо майсторство поетът извайва образа на българския юнак. От темата на бунта, на справедливия бой за свобода този образ е изведен и във вечни измерения. Утвърден е като представа за непреодолимата българска сила. Образът е величествен, митическа мощ, свързан с родната земя и Балкана. Днес най – дълбоко ни вълнува неговата морална сила – верността на родолюбието му, справедливостта му, чувството му за достойнство. Може би в това ненакърнимо чувство за българско достойнство е и вечността на Чинтуловите песни. Те ще се пеят, докато има достойни българи. А ние вярваме, че вечно ще ги има.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.