Суетата !!!
Буквално преведена суетата означава нещо напразно, лишено от смисъл! Еклисиастката мъдрост всъщност казва "Всичко в живота е безсмислено. Осмисля го само суетата." И може би наистина е така. Погледнато по този начин суетата на практика ни прави по-добри и по-мъдри. Чрез нея се стремим да изкараме наяве най-доброто от себе си, да покажем както на другите, така и на самите себе си най-красивото, най-великото, на което сме способни. И в този ред на мисли – суетата ни е не само потребна, но и необходима.
И наистина, всички знаем, че децата се хвалят с играчките си, тийнейджърките – с марковите си дънки, бабите – със своите внуци… Е, "разни хора, разни идеали", както е казал Алеко – всеки има своя, характерна ценностна система, за всеки суетата е пътеводител в различна посока. Но направлението е едно – Нагоре! Без оглед на дадената идея, без тълкуване на конкретния случай, без търсене и разискване на доказателства за неговата правота.
Например: Ако си с наднормено тегло и искаш да станеш да речем… певица. Ти знаеш, че в днешния комерсиален свят това да се случи е почти невъзможно. След ден, след седмица, след месец – ти осъзнаваш, че околните биха те възприемали по друг начин ако нямаше проблеми с килограмите. Върхът идва, когато тези проблеми те възпрепятстват и по пътя на любовта. И тогава, посягайки към поредната поничка, пълна с ванилов крем, си казваш: "Какво правя! Та това си е социално самоубийство!" И тогава спираш да мислиш за поничката с ванилов крем. Спираш а мислиш дори за всички понички. А после – отслабваш. Осъществяваш мечтата си да станеш певица, започваш да излизаш с нови приятели, намираш "мъжа-мечта".
Но не в това се състои щастието – не в професията, в обкръжението, нито дори в любовта. А в задоволството, че въпреки всички усилия и мъки, на които е трябвало да се подложиш, ти си успяла. Променила си се. И продължаваш, с една стъпка по-уверена, по пътя на самоусъвършенстването. И точно тук стои (а може би ни се усмихва и ни маха) суетата – може би не най-красивото, но за сметка на това най-полезното човешко достояние.
В интернет прочетох статия на мой връстник по същата тема. Ще си позволя да го цитирам: "Суетата е най-безполезната, най-ненужната, най-фалшивата от всички монети." А сега ще си позволя и да го опровергая. Именно суетата ни кара да мечтаем. А както всички знаем – "Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му."
… И колкото и да ми си повтаря, че суетата е дребнавост, че е празнота, лъжа, че е "измама без край", аз няма да се съглася. Не става дума за това да се харесаш на другите. Става дума за това да си горд със своята същност. И ако не си – да се промениш. За мен – това е истината. Дори да съм суетна. А и, както е казал (според мен много мъдро) Монтен, "Няма по-голяма суетност от това да пишеш за суетата."
