Жива въртележка

Жива   въртележка

       Животът е една пъстра въртележка, една палитра, изпълнена с радост и скръб, с любов и мъка. Годините минават  бавно, неусетно дори. Човек се ражда и яхва своето конче от тази въртележка, така някога са направили дядо му, баща му, чичо му.

       В началото на своя живот  детето се е хванало плахо за гривата на кончето, върти се в кръг, и с интерес наблюдава всичко, което е около въртележката.  Бавно, с широко отворени очи, с плах поглед, опознава действителността. Неговите родители задоволяват ежедневните му нужди,  и го  учат  да бъде трудолюбиво, честно и добро дете. Да не казва: „не мога” пред трудностите, а смело да се справя с проблемите си, да може да побеждава, както и да приема поражението.

       Детето постепенно разбира, че животът е едно голямо изпитание, и низ от преживявания. В малкия, уютен, семеен кръг го учат да бъде справедливо, да не мрази, а да обича. Защото любовта е важна ценност в живота. Тя го прави по-смело, по-добро и по-уверено в себе си. Тя променя човека и го оформя. Любов значи да можеш да даваш без да очакваш нищо в замяна, да приемаш, без да се чувстваш задължен. Тази неземна богиня е една от най-важните ценности в живота на един човек.

       Времето лети, въртележката кротко поскърцва. Възпитано да обича, поело в семейната среда и другите християнски добродетели, детето расте, става ученик, тинейджър, започва да мечтае. Започне ли да мечтае, топлото семейно гнездо му става тясно. Птичката СВОБОДА вече пърха в ума му. Детето иска да се откъсне, да полети навън. В един прекрасен момент се пуска от гривата на своето конче. Детето е бял кон с гордо вдигната глава, навлизащ в реалния живот. И смело, като войник на кон запрепусква напред, за да постигне своето щастие и късмет, да осъществи своите мечти. Светът е негов! Като зрял човек  иска да създаде свое семейство. Защото за всеки човек е много важно да има собствено семейство и приятели. Без семейство човекът, е като „дърво без корен”. И се стреми винаги  да бъде човек с главно „Ч”.