Златна есен

                                Златна   есен

 

                   Бързо и неусетно се редяха  сезоните. И ето дойде есента. Въпреки, че в себе си още носехме пъстроцветното  лятно настроение, топлите летни дни неминуемо си отиваха.   По сутрешния студ усетихме, че златната есен вече е тук, осеяна с прелест и красота, изпълнена с толкова различни цветове, с толкова топли нюанси ... Тя доведе със себе си дъжда, есенните мъгли, листопада, вятъра, студените дни и дългите нощи.

               Небето стана приятно синьо, пълно с облаци  като от захарен памук. Слънцето  започна лениво, късно да изгрява,  надниквайки  иззад пухкавите облаци, после неусетно бързаше да се скрие зад планината, подобно на крадлива ромка, отнасяща оскъдна плячка.

                  Паркът се превърна в есенно платно с багри на злато. Дърветата  - красота!  В клоните им се преплиташе кафяво, жълто, оранжево, червено, като чудна есенна картина. Игривият вятър откъсваше листата от клонките на дърветата и падайки, те нежно започваха да танцуват, като малки балерини, своя последен валс. След дългият игрив танц те падаха изморени на земята и покриваха алеите като пъстър килим.

           Оголели, дърветата изглеждаха тъжни - нямаше ги птиците, по цял ден да им пеят. Отлетели на юг, те щяха да се завърнат през пролетта, но дърветата не го знаеха и изглеждаха като сухи, опечалени старци. Когато падаше дъжд, по осиротелите им клони, малките капчици достигаха и до най-тънкото връхче – непринудени сълзи от лятото. Другите  горски обитатели се приготвяха за идващата зима.  В парка се чуваха само щастливите гласове, на невръстните деца, които играеха до късно вечерта.

                На полето през този сезон започна да кипи усилена работа. Стопаните сръчно прибираха щедрите плодове на есента: грозде, сливи, ябълки. Подготвяха земята за нови посеви и осъществяваха есенната оран.

                Кооперативният пазар, като във вълшебна приказка преливаше, наситен с най-различни плодове и зеленчуци. Чушки, моркови, зеле - всеки бързаше да си купи необходимите продукти за лютата зима.

              В градината ми беше истински рай. Дърветата бяха отрупани с бижута от плодове. На цветната алея имаше най-различни цъфнали есенни цветя. Всеки ден им се любувах, защото знаех, че ще стана една сутрин и те ще бъдат повяхнали  от есенната слана.

                Но въпреки това есента е красив сезон. Сезонът на цветовете, сезонът на плодородието.

 

 

 

 

 

 

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.