"Изворът на Белоногата " - отношенията между Гергана и везира (коментар)
П. Славейков отразяв и отличава Гергана от всички моми в селото. Описва я като "бисер" сред мъниста. Гергана е надарена с хубост и духовна сила. По онова време, в което творбата е написана, жените не са имали право да изкажат своите мисли и чувства, но Гергана проявява смелост и характер и го прави.
Разговорът между Гергана и везира се стеча като в двубой. Разраства се техния диалог, като спор. Везирът виждайки Гергана, е пленен от нейната красота и хубост. На пръв поглед тя е обикновено, красиво селско момиче, което работи и помага на родителите си за нивата и върши къщната работа, грижи се за градинките. Гледайки красивата мома, везирът я заговаря и я пита дали и тя ходи на нивата да работи, нима и тя ходи да се труди наравно с родителите си. Тогава той й предлага да я заведе в Стамбул. Там тя да слугува в големи къщи на други и други да слугуват на нея. С това послание той иска да й каже, че може да е много повече от една слугиня. Белоногата мома не се впечатлява от това, което везира й предлага иму отвръща, че раят е там където е родена. Под предтекст тя му казва, че не може да остави майка си и баща си сами и да замине. Визерът влюбен в Гергана, предлага да заведат и тях в Стамбул заедно с нея. Тъй като е влюбен би "занесъл" всичко онова, което я прави щастлива. Тя не иска да ходи в Стамбул, за разлика от всички моми, които биха дали и мило и драго да тръгнат с везира. Гергана се явява защитник на българското и родното. Тя се отнаса с любов към всичко, но най-много обича Никола - своето първо либе.
Гергана не разкрива любовта си към Никола веднага пред везира. Тя му казва, че в Стамбул ще й е мъчно за градинките, нивите, цветята. Но везирът не се отказва. Той е пленен от красотата и добротата й, предлага й всичко, което може да я направи щастлива. Той е влюбен толкова много, че иска да заведе и нея и целия й живот с него в Стамбул. Виждайки, че везирът не се отказва, Гергана му разкрива любовта си към Никола.Макар и да има власт той не може да бъде господар на душата й. Той може да я отведе насила, но когато човек обича истински, не би искал да нарани човека, когото обича. Дори да има власт върху целия свят, след като обичта между Гергана и везира не е взаимна, той не иска да й причини болка и да я вземе с него.
Везирът се смайва с Гергана. Нейната духовна сила е голяма и толкова силна и чиста е любовта й към Никола. Тя е вярна на любовта си. Везирът се оттегля и пуска девойката да си върви, но преди да си тръгне заръчва:
"Изварът чешма да стане" в знак на любовта му към Гергана.
