Черноризец Храбър - "За буквите"

Произведението „За буквите” е написано от Черноризец Храбър в края на ІХв., предназначено за Преславсия събор  - 893г., когато славянската писменост се утвърждава и става официална.

В старобългарската литература авторът  Черноризец Храбър е една от най-спорните личности. В днешно време има много предположения за това кой е той? Дали Черноризец Храбър е истинското име на автора или е псевдоним? Според някои хипотези творецът е Кирил Философ, според други - Климент Охридски. Според трети хипотези  Черноризец Храбър е цар Симеон, но никои от тези варианти не е доказан.

С произведението „За буквите” Черноризец Храбър доказва, че един народ има право на своя писменост. По блестящ начин той утвърждава правото на  славянската писменост да съществува наред със старогръцкия, латинския и еврейския език. В самото начало на творбата, като истински писател и филолог, той описва, че не може с гръцки и латински букви да се изписват славянски думи. Например думата „живот” не може да се напише с гръцки букви, защото в тях няма буквите „ж, ч, ш”. Тук разбираме, че славянската азбука е звуково по-богата от гръцката.

В следващия абзац авторът тълкува начина на създаване на азбуката. Гръцката азбука е създадена от 70 мъже за много време. Нашата азбука Константин Кирил Философ създава за 1 година 855-856г. Като се има предвид, че той е светец, се смята че славянската азбука е по-свята от гръцката. В другия абзац авторът съпоставя гръцката и славянската азбука, и успешно оборва следващото обвинение „Защо славянската азбука се състои от 38 букви, а гръцката от 24”. Вярно гръцката азбука е с 24 букви, на към нея трябва да прибавим още 11 двугласни и 3 за числата – 6,90,900. Като ги съберем - двете азбуки се изравняват по брой на буквите и се доказва, че гръцките букви не са по лесни от славянските.

С още по пламенна страст авторът защитава славянските книги. В душата му бушуват силни чувства: презрение, гняв, възмущение срещу противниците.  Като истински патриот горещо брани правото на славянските народи да проповядват християнството на майчин език. Напразни са хулите на триезичниците, че книги могат да се пишат само на гръцки, латински и еврейски, че славянските книги „Нито Бог ги е създал, нито ангелите” Той с факти и събития доказва колко погрешно е твърдението на триезичниците, решително отхвърля всички техни твърдения.

Гордост е за  Черноризец Храбър, че по славянските земи няма човек, който да не знае името на създателя на нашите букви. Дори малките азбукарчета ще отговорят „Свети Философ, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий”.

От всички народи по света само нашият отбелязва денят на Кирил и Методий.  С гордост  днес ние продължаваме да празнуваме 24 май - Денят  на славянската писменост. Денят на българската просвета и  култура.

В своето произведение Черноризец Храбър изтъква превъзходството на славянската писменост. Той изпълнява  един свой обществен дълг  като гражданин на своят страна. Едновременно с това  брани правото на всички народи да имат своя писменост, да си създадат своя култура. Тази творба му отрежда достойно място в старобългарската литература.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.