Паисий Хилендарски-първият български будител.
Паисий Хилендарски-първият български будител.
Връщайки се назад във времето с гордо вдигната глава мога да кажа, че първият български будител е Паисий Хилендарски. Той е човекът, отдал целия си живот на България и на нейната ценна история. Подтикван от патриотизъм и тревога за съдбата на българския род и език, написва 1762г първата българска книга ,,История славянобългарска”. Когато пише тази книга българският народ има свое славно минала, но знае твърде малко за него. Ето защо атонският монах изписва призива “Българино,знай своя род и език”! Но,за да знаят и да узнаят онова,към което ги призовава те трябва да прочетат или да чуят историята. Затова Паисий не спира да се обръща към своите сънародници: “Внимавайте…”, “Четете и знайте…”, ”Преписвайте тая историица и платете, нека ви я препишат… и пазете я да не изчезне!”
Пишейки тази творба Паисий Хилендарски се явява като будител и вожд на народа си.Той пише за славното минало на българите, за техните царе и победи, въпреки сега да са поробени. В началото вдъхва самочувствие на своите читатели, внушава им че знанията за миналото са едно от най-важните неща който човек трябва да знае и да цени.Напълно в традицията на възрожденската книжнина,той говори,че познаването на миналото е важно,защото принася нещо безценно.Написаният текст според Паисий променя своя читател,вдъхвайки му уважение към историята.Но в деянията на своите прадеди съвременният човек би трябвало да открие истината за своя живот,техните грешки да го предпазват от негови грешки,техните победи да му сочат пътя към неговите успехи.
Монахът-патриот изпитва остра душевна болка, като вижда как гръцкият език и гръцките училища се оказват привлекателна цел за много българи. Затова с гняв изрича паметните слова: ”О, неразумни юроде!Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и говориш на своя език?” Чрез своето обръщение, като учител учи българите да не се отказват от своето, макар на пръв поглед да не е толкова бляскаво като чуждото. И ги пита: „Остава ли някой грък своя език и учение и род, както ти безумни…”
Особено горд е, когато пише за делото на Кирил и Методий, на Климент и Иван Рилски. Трайна е следата, която старобългарските книжовници са оставили, а с това имат право да се гордеят само техните наследници - българите.
С майсторство описва историческите доказателства на българската мощ, с гордост разказва за блясъка на нашите царства, които са доказателство за правото ни да имаме самостоятелна и независима държава градена по волята на народа.Този диалогът между минало,настояще и бъдеще е основен в “История славянобългарска”.
Ето защо тази творба е оставила завинаги своя отпечатък върху развитието но българския народ и неговата култура. И е обречена на вечна младост, защото този, който съумее да улови духа на своето време, завинаги принадлежи на бъдещето.
