Малко доброта – малко слънце в деня ми (есе)

Още когато бях малък баба ме учеше, че трябва да бъда добър човек. Да правя добрини, независимо какви са те, големи или малки, без да търся лична изгода. Защото който прави добро, винаги се възнаграждава с  добро. 

Знам, че всеки един човек е дарен с благородното качество доброта. Доброто живее в нашите сърца ние се раждаме с него,но не винаги имаме смелостта да го покажем, да го подарим на другите.  Ние трябва да ценим това качество и да не позволяваме на злото да надделее в нас. Трябва да правим добро, за да се чувстваме  щастливи. Добрият човек изглежда винаги щастлив, доволен от себе си,радостен и  слънчев, горд но не самонадеян.

Добрината се изразява в искрена помощ. Тя е готова да направи чудо и в момент на отчаяние, да върне надеждата, да дари светлина във всеки дом, без която живота е тъмен и мрачен.   Ето защо добрият човек,е готов да помогне на всеки познат или непознат. Той винаги  ще намери време да те изслуша, ще поеме част от мъката ти, ще ти подаде ръка за помощ в най-трудния момент, даже ако той самият е в беда. Затова аз винаги съм готов да помогна на който и да е човек, защото знам че това е добра постъпка. А и самия аз мога някога да изпадна в беда, да се нуждая от помощ.

Добротата е малка част от красотата на света. Да направиш добро на ближния, е умение, което не всеки владее, но тези, които са го усвоили, са най-богатите хора на света. Техният ден е винаги слънчев.