Моят Ад (есе)

Адът може да бъде навсякъде. В нас или в самите ни мисли. Адът за всеки е различен. За бедните е безпаричието, а за богатите - многото пари. В любовта обаче е болкат от безкрайните лъжи и оправдания на любимия човек до нас. Най - страшното в любовта и единственият "ад" може би не е споменът, а това  което започва да изчезва от него. Това, което не успяваш да задържиш в мислите си. Отначало усещаш аромата на своя любим. Ароматът кара кожата ти да настръхва, но после изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как мирише любовта! - Това е адът за някои. Така този ад те преследва и става все по-голями по - дълбок.  След време, случайно на улицата те докосва познат полъх и сърцето ти се свива, обръщаш се, но не е любимият ти. Това би разкъсало на парченца нечия душа. Неусетно адът продължава да тлее в душата, продължава да  нахлува в живота ти, сякаш е лек полъх на вятъра, който те пронизва с всички спомени. Тогава мислиш, че не можеш да го забравиш, но не е така, сякаш демонът иска да направи така, че да почувстваш ада до последния кръг.

Бавно, мъчително и болезнено забравяш как ухае, как изглежда, как се усмихва. Отдалечава се все повече и повече и един ден няма да го помниш. Дори времето вече  няма да те кара да се замисляш. Само сърцето ти все още ще се "гърчи" в неразбираема самота, като че ли някъде в пространството минава твоята половин душа, но ти не можеш да стигнеш до нея. Загубена е частичка от самия теб, която никъде няма да намериш другаде отново. Ето това за някого е пъкъла, в който гори душата му.

Всеки човек има слабо място, което може би е неговият Ад. Трудностите в живота първо ни изпитват, а след това преподават урока. Живота ни изпитва на това, което ние сами  знаем и не знаем от опит или от това, че всички сме се докоснали до ада. Всеки би оприличил своите грешки като ад. Грешки, които ние наричаме ОПИТ. 

И всеки ще се запита един въпрос когато чете това - Какво всъщност е ада? - Аз бих отговорила  много просто: - Адът е мястото, където отиват някои хора след смъртта или там където са били цял живот!

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.