"Обесването на Васил Левски" - Смъртта и безсмъртието

Заглавието

Коментира се неговото значене; промяната, в която Ботев прави ("Дякон Васил Левски" е заглавието при първата му публикация във в."Нова България"), както и липсата на собственото име на героя в текста.

Жанр

Доминиращото чувство е скръбта, което дава основание творбата да бъде определена като елегия, но в нея се съдържат елементи на прослава, което насочва към одата "Пулсация" между ода и елегия.

Героят

Отделен му е само един стих, но чрез него се подчертават различните характеристики от образа му. Значимостта на героя е откроена чрез безмерната скръб, която  е обзела света на родното. Бесилото на героя е единственият пространствен ориеннтирнвнсвета на пустота, той е единственото средоточие на силата, символ на саможертва и изкупление.

Светът

Това е свят на страданието, на безпомощността и безнадежността. Зимата раздвоява своя смисъл между конкретното и символното си значение, което я свързва със смъртта. Пространството е лишено от своите вертикални измерения, в него се създава усещането за пустота, за безбрежност.

Лирическият говорител

Има свидетелска позиция, което още по-силно подчертава невъзвратимостта на случилото се. Присъединява своя глас към страданието, обзело българския свят.