Рицарски романи - "Тристан и Изолда"

„Тристан и Изолда”

Веднъж кралят на Корнуол Марк намерил един златисто- рус косъм и заявил, че ще се венчае само за момичето, на което той при-надлежи. Съветниците предположили, че е на Изолда, принцесата на Ирландия, понеже тя се славела като девойката със златните коси. Те предложили най-смелия войн, Тристан, храненик на краля, да бъде изпратен в Ирландия, да отвоюва Изолда за крал Марк, като се надявали да бъде убит, докато доведе девойката. Тристан отпътувал към Ирландия, убил дракона, който тормозел местните жители и така спечелил ръката на Изолда Русокосата.
Тристан тръгнал обратно за Корнуол с търговски кораб и водел прекрасната Изолда Русокосата, мечта за много мъже, за съпруга на крал Марк.
Чародейното питие. Преди да заминат майката на Изолда забъркала вълшебно питие, което трябвало да бъде изпито от много по-възрастния крал Марк и Изолда в сватбената вечер, за да подсигури тяхната любов.
По време на пътуването обаче, вълшебното питие било изпито от Тристан и Изолда. Те страстно и безвъзвратно се влюбили един в друг, признали любовта си, но и предчувствали, че тя не би могла да бъде приета от коварното и лицемерно общество.
За да опазят горещите си чувства влюбените се опитали да измамят крал Марк, още в първата брачна нощ, когато прислужницата на Изолда, Бранжиен заместила Изолда в сватбеното легло. Тогава Марк нищо не разбрал, но постепенно започнал да става подозрителен. Силно обичащи се Тристан и Изолда все успявали да го надхитрят. В края ня краищата Марк се примирил с тяхната любов, но ядосан, че не може да има Изолда Русокосата ги изгонил от кралския двор. Те се скрили в Морайската гора (което в превод означава "смърт за краля"). Там се установили в малка пещера на любовта, където се наслаждавали на безкрайни и много нежни любовни ласки, далеч от завистта на обществото.
Един ден, когато ловувал, крал Марк открил пещерата и ги видял сладко заспали, да лежат един до друг. Тристан придвидливо бил сложил меча си межу себе си и Изолда, с надеждата с това да залъже краля, че може би те наистина никога не са били любовници, и по този начин Марк да забрави съмненията си и да пощади живота им. Така и станало. Марк им простил и ги поканил отново да заживеят в кралство Корнуол.
Изолда Белоръката. Скоро подозренията на Марк относно лоялността на Тристан отново били разпалени от завистливите му съветици, а и той нито за миг не бил престанал да желае Изол-да Русокосата. Веднъж, когато се прибрал по-рано от лов, той заварил двамата влюбени страс-тно да се прегръщат и целуват. Това сложило край на търпе-нието му и решил да убие хране-ника си Тристан, макар да го имал за син. Предупреден, Тристан избягал в Нормандия. За да го приемат и да има право да живее там трябвало да се ожени за царската дъщеря. По ирония на съдбата тя също носела името Изолда. Наричали я Белоръката, заради изкусните и& #61455; умения в шивачеството и бродерията. Оженен по принуда за Изолда Белорката, Тристан никога не я обикнал. Макар тя да била също много красива, той бил верен на истинската си обич към Изолда Русокосата. Бракът му никога не бил консумиран. С надеждата да уталожи мъката си, той създал зала със статуи на Изолда Русокосата. Там, през дните, когато не бил на война, прекарвал часове на меланхолия и страдание, а иначе се бил в много войни, като търсел смъртта, защото знаел, че единствено смъртта може да го раздели с голямата му любов Изолда Русокосата. "Нашата любов ни води към смъртта." Данте
Смъртта. В последната си битка Тристан бил смъртно ранен от копие намазано с отрова. Той изпра-тил таен вестоносец до Изолда Русокосата, голямата му любов, защото вярвал, че ако тя го целуне ще го излекува. Уговорено било корабът изпратен за нея да издигне навръщане бяло знаме ако тя е на борда, а ако не е, флагът да е черен. Но от ревност, Изолда Белоръката излъгала Тристан за цвета на знамето, като му съобщила, че то е черно. Съкрушен от тази вест, рицарят вече нямало за какво да живее и издъхнал. Така Изолда Русокосата пристигнала в Нормандия посрещната от скръбната новина за умрелия си любим. Тя се втурнала в стаята при Тристан. Лягнала до мъртвото му тяло, целунала го за последно и душата й последвала неговата в отвъдното.

След тяхната смърт крал Марк отнесъл телата им в Корнуол, за да бъдат погребани там. От гробовете на двамата влюбени израстнали две дървета. Техните клонки така силно се вплели и увили една в друга, че не могли никога и по никакъв начин да бъдат разплетени. Дори и отсичани дърветата отново пораствали до деня, в който клонките им отново се свързвали, оставали вплетени във вечността, като символ на непобедимата във времето любов на Тристан и Изолда...

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.