"Моята молитва" - Богът на разумът

Заглавието, жанрът и адресът

Молитвата съдържа в себе си убеждение, изброяване на желания, молба за помощ-формалналните белези са спазени, но техният смисъл е преобърнат, затова някои литератърни критици смятат, че жанрът на молитвата при Ботев е пародиран. Основен композиционен механизъм в стихотворението е антитезата, противопоставане са богът на лъжците, на безчестните тирани и "правият" бог на лирическия герой. Адресатите всъщност са 2 : от една срана е Богът в небесата, който лирическия герой отрича, като в първата композиционна част на творбата обосновава своята теза. От друга страна ее богът на разума, в чиито "близък празник" вярва героя и към когото отправя молитвите си. Значението на притежателното местоимение "моята" и отношението към епиграфа ("благословен бог наш") ; откроява се разликата, която лирическия герой подчертава между начина по който той възприема Бог, и начина, по който другите го възприемат

Лирическият говорител

Той е човек с "буйно", честно и отзивчиво сърце, не приема законите на света, който го заобикаля, не приема да се кланя на Бог, който утвърждава робството, покорството и несправедливостта като закони,които двийат света. Молитвата на лирическия герой към бога на разума е да го подкрепи в саможертвения път, който е избрал; моли се света , който го заобикаля, да почуства необходиостта от любов жива за свобода.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.