Лицемерието - есе
Прикритието пред самия себе си е нечиста съвест. Прикритието пред другите - това е лицемерие. Лицемерието е в това, че външно се признават моралните ценности. Лицемерът обаче е морално ненадежден. Той вътрешно не е убеден в доброто. Той може би е убеден циник, но външно се подчинява на правилата на морала също като правила на една обикновена игра, които следва само, за да опита да бъде сред победителите в нея. Лицемерието е похвала, която порокът отдава на добродетелта. Наглото лицемерие внушава уважение на хората, привикнали да угодничат. Аз бих нарекла лицемерието, като благоразумие, но за СЛАБИТЕ. Тези, които не могат да се борят с чест, често сменят лицата си.
Лицемерието можеш да откриеш дори и в своите "приятели", които в днешно време останаха доста малко. Малко са истинските приятели, които ще бъдат с теб без да искат нещо взамяна. Приятел можеш да наречеш човек, на когото си показал и най-лошата страна от себе си и той знаеки това е с теб. Лицемерът пък, днес е заедно с теб и празнувате на една маса, а утре когато имаш нужда от него, тогава къде е този така наречен "приятел"?- Сигурно празнува на някоя друга маса. Такива приятели са като въглените. Доктато ги държиш в ръцете си те изгарят, когато ги пуснеш на земята ще те почернят!
Лицемери са и днешните политиц, борещи се единствено за слава и за собствена изгода, обещавайки на хората - нов, по - добър живот, а в крайна сметка - едно голямо нищо! Такива са и фалшивите повереници на Бог, които уж проповядват религият, а всъщност са с лъскави коли из улиците, които едва ли един истински свещник с чиста съвест би могъл да си позволи.
Такива са формите на лицемерието. Хора с маски. Хора играещи всеки ден в един оплетен от лъжи театър. Днес една маска- утре друга и така всеки ден! Хора живеещи в един фалшив и нереален свят. Хора мислещи за собствена изгода, алчни да получат всичко, да са на върха, макар и да не си дават сметка, че плащат нищожна цена - цена на лъжи и лекомислие. Такива хора са точно като монети от една стотинка - двулицеви и нищо не струват!
В този живот най - добрият начин да оцелееш е да си истински - не пред кой да е, а пред самия себе си. Всеки знае поговорката: "Който седи на два стола, накрая пада на земята". Затова колкото и трудно да ви е запомнете: единствения начин да излезнете от тунела е като минете през него!
