Трагедията на Ренесансовата личност в „Хамлет”

„Хамлет” е типична Шекспирова трагедия,която разкрива кризата на Късния Ренесанс и разочарованието на нейния автор от неосъществимостта на хуманистичния идеал. Творбата изразява най-светлите идеи на Ренесанса,а най-важните от които са вечните състояния на човека,които остават неизменни за времето.

Трагизмът на главния герой-датския принц Хамлет се порожда от жестокия сблъсък между ренесансовия идеал и реалната действителност,в която попада при завръщането си в Дания, в родния Елсинор. Хамлет носи в себе си възвишени хуманистични идеали.Той е възмутен от заобикалящия го свят и затова се опитва да го поправи. Но след разочарованието си от всичко и от всеки осъзнава невъзможността на своите цели и безсилието сам да сглоби сриналия се свят. Хамлет приема смъртта като спасение и се колебае между живота и смъртта.Именно в това се състои трагизмът на неговата ренесансовата личност.

Повод за завръщането на престолонаследнника е смъртта на неговия баща и невороятно бързата женитба на майка му за неговия роден чичо-новия крал Клавдий. Покрусен от майчиното безчестие,героят е обречен да узнае страшната истина за убийтвото на баща си от неговия страдащ,неспокоен дух. За ренесансовата личност човешкият живот е безценен и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече - когато става дума за живота на личност, олицетворяваща ренесансовия идеал, какъвто за Хамлет е неговият баща: „Той беше мъж от край до край – със всичко надарен. Друг като него надали ще видя … Идеал на всичко живо!”. Израз на разочарованието от доскоро издиганата в култ човешка личност е обобщението на героя, че всичко това за него е "квинтесенция на праха". Предаден от собствената си майка, Хамлет се опитва да намери някого, пред когото да излее душата си, затова отива при своята любима- Офелия. Облеклото и видът на принца при срещата му с нея показват вътрешната му борба, объркаността, пред която е изправен, и дисбаланса в душата му. Той е блед от дългите безсънни и неспокойни нощи. Душата му е изпълнена с отчаяние от липсата на подкрепа, която той отчаяно търси. Принцът страда, защото не открива някого, на когото да се довери. Офелия вижда само видимото, не успява да забележи чувствата му, защото тълкува прекалено повърхностно. Доскоро влюбен в нея,сега Хамлет я вижда в друга светлина-превръща се в безхарактерно и покорно на баща си същество.Чрез знаменитата си реплика:”О слабост,твойто име е жена”героят изразява пренебрежителното си отношение не към всички жени,а към онези,които са слезли сами от пиедестала,на който са ги въздигнали. За да засили трагизма след разочарованието от майката и любимата, авторът среща Хамлет с неговите приятели от детството. Споменът му за тях е много стар, но много приятен. Те са най-близките му хора, затова разочарованието от тях е много болезнено. При срещата си с тях Хамлет вижда в какво са се превърнали те. Служейки на краля, Розенкранц и Гилденстерн вече са предатели, измамници и шпиони,чиято цел е да се доберат до тайните на душата му и да разберат какви са неговите намерения. Затова намират заслуженото възмездие на смъртта,предназначена за принца,но закономерно достигнала до тях. Принцът осъзнава, че и приятелите му вече са станали лицемери като всички останали. Хамлет иска и знае, че трябва да от­мъсти за смъртта на баща си, но като представител на революционното мислене не се поддава на внушенията от Средновековието, че отмъщението на всяка цена трябва да бъде извършено. Той първо събира доказателства за вината на убиеца и след това започва да раздава правосъдие. Възпитан като син на новото време, принцът търси по-хуманен изход от неразрешимия трагичен конфликт. Ето защо,преди да посегне към меча,принцът използва оръжието на словото,на театралното изкуство,което нанася по-дълбоки рани и носи по-напълно удовлетворение. В монолога „Да бъдеш или не” Хамлет изповядва загубената вяра в доброто у човека. В този момент неговият трагизъм достига кулминационен връх.Според него да бъдеш значи да продължиш да се бориш, да живееш, да се опълчиш срещу своето време и своя свят и да не се примиряваш с действителността,колкото и жестока да е тя.Със своя избор да бъдеш,той се е превръща в трагичен герой ,защото е надраснал духовно времето си.Трагичен е,защото е сам и осъзнава своята неравноправеност в света на злото. В основата на Хамлетовия трагизъм стои болката по чезнещия човек : „Къде е този прекрасен, свободен човек с хармонията на своите мисли и чувства, със своята творческа енергия и волева активност? Човекът чезне. ” Загубил баща,майка, любима, приятели, героят се чувства сам „срещу море от мъки”. Скръбта и отчаянието чес­то го навеждат на мисълта за са­моубийство като изход от проблема,но това не го отказва от намерението му. 

Хамлет е най-трагичният Шекспиров герой. Трагизмът му се изразява в съзнанието за неопреодолимото противоречие между желания идеал и невъзможността да го осъществи. Не се примирява със злото и сам тръгва да се бори срещу него,макар и да осъзнава безсилието си.