Неразплетимият възел на две човешки съдби - „Дервишово семе”
В разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов е развита темата за любовта и омразата. Това са две много важни човешки чувства. При Рамадан любовта и омразата са силно разграничени – той обича Силвина, но мрази Руфат - този, който му отнема щастието. Любовта и омразата се заплитат в един сложен и неразплетим възел, от чието разплитане зависят две човешки съдби. Съдбите на Рамадан и Силвина също са заплетени в житейски възел.
Ранната женитба, която е в подчинение на патриархалните закони, довежда до детската наивна лъжа. „Възел” – това е най-точната дума, която описва преплитането на човешките съдби на героите, рамка на сложните взаимоотношения между героите в разказа. Любовта между Рамадан и Силвина е наложена от родовите традиции и норми, но е и същевременно една от универсалните човешки ценности, която ще запази връзката между тях. Женитбата между Рамадан и Силвина е поредния неразплетим възел в живота на двамата герои. Това е един много сложен възел, защото те са твърде млади и неопитни за такава важна и повратна стъпка в живота си. Женитбата им, а по-късно и любовта, която се заражда между тях, е внезапното събитие в разказа, защото, както казва Рамадан в разказа: „За такива работи не питаха, дето се жениха, ами старите си го правиха сами.”. От този негов израз се разбира, че баба му и дядо му не са го питали дали иска да се жени или не. Единственото нещо, което са го попитали било: „Вапцани потури ли искаш или сури?”. Когато след сватбата настъпила първата брачна нощ, задължението на Рамадан било на сутринта да има кръв. Но поради факта, че рамадан го е срам, защото той е много млад за това важно действие, той не може да предприеме нищо. Доказателство за това е, когато Силвина го пита: „Срам ли те е?” , а той и отговаря, че го е срам. Тогава тя му предлага да поиграят на пумпал. По време на тази игра се заражда и любота към двамата. Но когато идва сутринта, трябва да се види дали има кръв, а такава всъщност липсва. Рамадан и Силвина излъгват наивно, като не подозират че това е един от най-съдбоносните възли завързали се по между им. Всъщност, когато идва време да се провери за кръв, Рамадан е силно разтревожен. Силвина забелявза това и двамата намират начин как да се измъкнат от ситуацията. Но по-късно те се влюбват един в друг. Доказателството е, че той я описва като нещо прекрасно, възхищава се на красотата и. Доказателството за нейното щастие е, че тя се грижи за къщата и се радва на женитбата си с Рамадан. Това също е един от многото възли, които се заплитат между двамата, един от най-щастливите, но по-късно и един от най-изстраданите.
След щастието идват и последствията от лъжата, която ги белязва за цял живот и оставя една голяма рана в сърцата им. От всички тези възли, заплели се в сърцето на Рамадан, изведнъж биват изтръгнати от него, както той се изразява. Това събитие е, когато братята на Силвина я отвеждат и продават на Руфат за два пръча. Когато разбира това, Рамадан е силно наранен. В този момент той е готов да убие братята на Силвина. Тогава Рамадан започва да си представя как ще допринесе за смъртта на Руфат. Всяка вечер той е следил Руфат и Силвина. И както той се изразява, сърцето му се топяло като свещ. Това всъщност е следствие от лъжата им . Сега двамата плащат твърде висока и доживотна цена. След това събитие Рамадан се жени повторно и има деца, което прави възела още по-неразплетим. Деца ражда и Силвина. Доказателство за това, че Рамадан все още обича Силвина е, че той си прави дупка в дувара, за да може да гледа своята любима. Доказателство за това също е, че той все още търси път към нея, въпреки обстоятелствата. Той често си е мислил да убие Руфат, но също така знае, че в затвора няма дупка към Силвина. Това го кара да отлага години наред, но не и да се отказва да направи тази постъпка. Също така той помисля и за децата си и за тези на Сивина. През цялото това време не може да забрави както Силвина, така и омразата си към Руафт. Но ето, че Руфат се разболява. Това може би е най-удобният случай Рамадан и Силвина да са заедно. Но това е невъзможно, защото те имат деца и следователно свои отговорности. За това той отива да се грижи за Руфат, защото знае, че ако нещо се случи с него, Силвина трябва да се грижи за всичко, а тя не може да се справи сама с тази задача. Онази четиринадесет годишна Силвина не може да се сравни със сегашната Силвина, която е по-зряла, по-помъдряла, по- изстрадала от нелекия си живот. Когато вижда, че Рамадан има желание да убие Руфат, тя го съветва с думуте: „Стига ни, че сме тука. Ако той беше звяр, не ставай и ти.” Това са едни много силни думи, които тя отправя към него. И тези думи накарват Рамадан да се замисли и да си даде сметка, че няма да спечели нищо с тази постъпка. Те много добре знаят, че нямат никакво морално право да са заедно, защото всеки е взел живота в ръцете си, макар и да не е според техните желания. Затова Рамадан се грижи за този, който е отнел щастието му. И въпреки това той не може да се смири с обстоятелствата, както и не може да се бори за любовта на живота си. Единственото, което му остава е любовта му към Силвина и това, че може да я вижда. Той тъпче от години на един кръстопът и не знае кой е правилният път, по който може да тръгне.
Трудностите не ги сломяват, те надделяват над себе си и страданието си .Любовта между тях е взнезапна, но и същевременно неизживяна любов. В реалния живот, това нещо може да се случи, но само от части, тъй като децата не могат да се оженят на чертиринадесет години, поради факта, че те са още незрели и неопитни. А за да се обвърже един човек с друг, означава да се заедно за цял живот. При Рамадан и Силвина става много прибързано, което е причина за доживотното им страдание. В реалния живот това е почти невъзможно да се случи.
