Основният конфликт в разказа „Дервишово семе”
„Диви разкази” на Николай Хайтов може да се определи като едно от най-оригиналните произведения в нашата литература. Специфичното в тях е повествователната позиция. Чрез нея се постига силна достоверност, защото авторът е максимално скрит, а характерът на героя проличава от собствения му монолог. Именно за това героите са изключетелно ярки образи, които оживяват пред очите ни и които разказват простичко и непринудено своята история.
В разказа “Дервишово семе”, Хайтов насочва вниманието ни към един “първично-романтичен” и невинен до наивност младеж, който открива любовта и в чието сърце се заражда желанието да бъде с любимия си човек, не само за да посее семето на рода си. От тук възниква противоречието и борбата между дълга за запазване на корена, за продължение на рода, от една страна и възвишеното и безметежно чувство на платоническа любов, от друга страна. Основният конфликт в разказа си, Хайтов представя чрез сблъсъка между тези две различни ценностни системи, използвайки за целта два взаимно противоречащи си типажа – Рамадан – непокварен и нежен младеж срещу Руфат – хитър, подъл и мързелив мъж. Конфликтът между Рамадан и Руфат започва от неумолимите закони на рода, които са ясни, но законите на любовта са неопределими. Рамадан и Силвина са по детски чисти и невинни в чувствата си. Те са безпомощни пред злото, въплътено в грубата себичност на Руфат и в примитивната алчност на Силвините братя. Руфат, обаче, макар и насилнически и несправедливо да се оженва за лъчезарната девойка, успява да създаде потомство, което му дава предимство и правота в очите на неговите съвременници и родовата система. От този момент започва безмълвната и мъчителна борба на Рамадан. Разрушават хармонията в живота му. Злото сякаш е победило доброто и завладява душата на Рамадан. Защото честта му е обругана и чувството за справедливост изисква възмездие, мъст за насилието: "Око за око, зъб за зъб". Празно и пусто е в ограбената му душа. Вместо светлото опиянение сега черната злоба е обсебила чувствата и мислите му. Невероятно силен е контрастът в душевните състояния: "... когато жалбата ти дойде много; само злото те подпира и спасява." Рамадан и Руфат са представители на два различни вида ценностни. Възгледите на младежът са по-универсални, по-общочовешки, докато тези на Руфат са първични и диви. И двамата герои се борят за една и съща жена, всеки по своя начин, единият - защото я обича, а другият - защото иска тя да бъде майка на неговото поколение. Силвина влиза в брачна връзка с Руфат и от тук по силата на родовите закони тя е задължена да му бъде вярна. Точно тези закони иска да престъпи Рамадан, когато пред очите на врага си иска да прегърне съпругата му и да изрази чувствата, които храни към нея цял живот, и които никога не са били познати на Руфат. Злодеят в историята на Хайтов разрушава връзката между Рамадан и Силвина, което довежда до тяхното нещастие. Рамадан води опустошителна борба и срещу себе си. Той има дълг към рода си, както и дълг към любовта си. Цял живот отлага осъществяването на желанието и мечтата си, а именно отмъщението на Руфат, който открадва неговото щастие. Рамадан се чувства длъжен да изпълнява дълга си към рода, но това не отменя любовта, която изпитва към първата си, но непризната съпруга, заради което трагичния герой от разказа пренебрегва втората си съпруга, и така нарушава общочовешките ценности, а именно проява на любов, вярност и уважение към нея като негова жена и майка на децата му. Иронията на съдбата му продължава, когато след дълги години събирана злоба и омраза, както и кроене на пъклени и жестоки планове за отмъщение, това не само не се случва, но Рамадан е принуден да събира дърва за огъня за да стопли врага си (Руфат). Всичко това, разбира се, е с цел да помогне на своята любима и да снеме част от нейния товар, когато съпругът й - “душманина”, остава на легло. И въпреки че са минали десетки години Рамадан не успява да преглътне болката от изгубената любов и да забрави лошата постъпка на своя съсед, защото любовта за него е твърде важна ценност, за да я отмине в името на оцеляването на рода. Той поставя любовта си към Силвина пред нормите и законите на родовата система, но остава трагичен герой, тъй като не постига най-значимата за него ценност.
