Истинската любов - " Дервишово семе" - Николай Хайтов
Сигурно е, че от както съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота -истинската любов. И докато ни има на този свят, все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея. Защото тя носи всички хора на крилете на неземно щастие и пак тя е в основата на най-великите трагедии, както е и в разказа ,,Дервишово семе’’ на Николай Хайтов. Авторът умело напомня на читателите от къде идваме, а именно от любовта, и за какво сме създадени на този свят - създадени за любов. Любовта е по-силна от смъртта, защото непрестано ражда живот. Така това сакрално чувство се възпламенява между обикновени хора като Рамадан и Силвина. Любовта е творец на живия свят. Ала това не е ли Бог? Бог е любов … Тогава - любовта носи в себе си зародиша на безсмъртието … Нима любовта на Силвина и Рамдан не е безсмъртна? Едва ли, защото любовта и безсмъртието са равносилни, равновелики. Всякакви определения и смисли се откриват и се приписват на истинската любов. Всеки човек сам за себе си търси и открива това най-чисто и най-светло чувство. А толкова различни сме ние хората, затова ще се спрем на един персонаж, а именно Рамадан.
Който поне веднъж в живота си е бил влюбен, той непременно е разбрал, че това чувство го е направило вълшебник. Истинската любов ни облагородява и сътворява чудеса, затова и Рамадан, влюбвайки се става по-великодушен. В такива моменти, като че ли се срамуваме от собствените си слабости и искаме да постигнем съвършенство, за да заслужим чувствата на любимия. Търсим и откриваме собствената си доброта и щедро раздаваме духовните си съкровища така, както постъпва Рамадан спрямо Силвина. Затова от неговата душа изчезва злото като помисъл така, както изчезва и омразата. Така започва да тече времето. Малкото време на малките хора. Но покрай тях тече и голямото време на нацията. Възелът между Рамадан и Силвина е сплетен от закони, неподвластни на времето- вечни. Така за отмъщението има две много сериозни причини - нарушаване на брачната връзка и с това застрашаване живота на рода и нарушаване на любовта. Но защо ли Рамадан се бави? И не само се бави, дори се стига до парадокса той да носи дърва на своя съперник и душманин, да му сменя постелките. Защо? От човеколюбие? Едва ли. Той продължава да го мрази, но не може да пристъпи волята на любимата си. Но омразата изчезва като помисъл и злината като деяние. Излиза, че Рамадан е намерил в себе си божественото начало или поне търси пътя към жадуваното съвършенство. По този начин той почти обожествява Силвина. Рамадан дарява любимата си с най-красивите черти и с най-светлата душа. Затова истинската любов е радостно опиянение, и не е само стремеж Рамадан да бъде телесно и душевно красив, а и стремеж да отдаде себе си на жената която обича и която никога не е почувствал близка. Може би е вярно, че нашата земна човешка любов е искрица от вечната любов към Бога. У всеки от нас живее един вечен жених, който търси вечната невяста. Или една вечна невяста, която търси своя вечен жених. Тогава се налага извода ,че истинската любов е сливане на небесното и земното, за да се роди животът и божественото начало. Душата на Рамдан лети като птица и излъчва неземна светлина и доброта. С поведението си той доказва, че Силвина е голямата му любов. Какво ли не прави той за нея - дълго търпи своя скъперник и е милостив към него, не завижда, не се гордее. Рамадановото сърце не се радва на неправдата, а ликува заедно с истината. Рамадан живее с надеждата, че Руфат ще си отиде от грешния свят, в който живее и ще отиде там където че бъде наказан за всичките си деяния. Макар и през болката, през самотата, през скръбта, все към най-светлото чувство е устремена душата на страдащият Рамадан.
Рамадан е от Родопа планина, затова той може да бъде сравнен с митичния певец Орфей, а неговата любима Силвина с Евридика. Боговете са дарили Орфей с необикновена милост- да върне любимата си от Царството на сенките, от тъмните светове на мъртвите. В този смисъл да върне Силвина от мрачния свят на мъжа и. Условието за Орфей е да вярва на думата на боговете и да не обръща назад. Така и Рамадан според съветите на своя дядо трябва да се слее със Силвина в първата брачна нощ. Орфей се обръща и пред очите му се стопява сянката на Евридика, така и родопския син не изпълнява заръката на своя дядо, затова в този смисъл Силвина, неговата Евридика, му е отнета. Боговете връщат Евридика в царството на сенките, а братята открадват Силвина и я продават на човек, който не я обича и не я зачита. Момичето попада в ръцете на истински звяр.
Безкраен път е истинската любов.Път през Живота ,път през смъртта, търпеливостта, милостта и надеждата. Път към самия себе си и път към душевното богатство на любимия. А в края на всеки път е домът, където всички ние-герои, страници и самотници в края на времената намираме покой и светлина. Така Рамадан намира покой, макар и да не заживява със Силвина. Той е близо до нея и и се наслаждава. Рамадан изминава пътя към истинската любов, към вечността или пътя към Бога и всеопрощението.
