"И мойте песни все ще се четат"
В българската литература и духовен свят, има хора, които винаги ще присъстват и напомнят за себе си чрез творбите си. Един от най-големите творци, често наричан патриарх на българската литература, е народният писател и поет Иван Вазов. Творил в две епохи - Възраждане и следосвобожденска България, Вазов ни завещава спомена за най-доброто в нравствеността на българите.
Произведенията на Иван Вазов ни дават самочувствие да се наричаме българи и ни карат да изпитваме национална гордост. Творбите му ни учат на патриотизъм, както и ни дават уроци по човещина.
Живял между две епохи, Вазов заема място в българската литература, което никой преди него, а и след него, не е заемал. Той е един от най-ярките образи на българската история. Чрез вечните си творби, успява да възроди искрящото ни минало. В многообразния си поетически свят, Вазов има много строго установена йерархия на ценностите, основни образи и мотиви. Неоспорим център за него заема родината. За него тя е неизчерпаем извор на вдъхновения, постоянна тема на размисли, основен обект на изображенията му. Иван Вазов цял живот не се изморява да гледа и изучава България, да и се любува и възхищава, да я защитава и възпява. Творчеството му остава не само като символ на разждането и утвърждаването на новата българска история, но и като неотделим елемент на историческата ни култура и памет. Превръща го в художествен израз на родолюбивото чувство, което носи още от най-ранна възраст.
Титлата, която му поставят още приживе "Патриарх на българската литература" е най-краткото и точно определение на неговото централно място в литературната ни история. С творбите си, които са обезсмъртили историческото и духовно съдържание на великата епоха, в която живее, а именно епохата между Възраждане и следосвобожденско време, Вазов продължава и след това да поддържа живота на тази епоха и националната и памет.
Трудно е да си представим живота си на българи без творбите на Вазов. Той ни учи как да се прекланяме пред силата на българския национален дух, роднатаземя, история, слово. Вазов е певецът, на стойностното и красивото в нашата безсмъртна родина. Великият творец ни е завещал най-прекрасното, което е носил в душата си, което му е помогнало във словото си да служи на България.
