Образът на Гергана в "Изворът на Белоногата"

"Изворът на Белоногата" е най-съвършеното и дълбоко поетическо произведение на Петко Славейков. За първи път е публикувано в списание "Читалище" през 1873г.

Композицията на поемата е изградена върху образа на Гергана. Тя е трудолюбива, родолюбива и смела българка. Гергана е идеала на Петко Славейков за българска жена - притежава както физическа, така и духовна красота.

Произведението "Изворът на Белоногата" изразява покатегоричен начин общата мисловна нагласа на българите от епохата на Възраждането и в наши дни. Поемата представя разговора между двама характерни герои - красива българка и богат везир. От този разговор си проличават различните им мирогледи и ценностни системи и затова те не достигат до съгласие.

Освен красива, Гергана е начетена и завидно умна. 

Друго завидно нейно качество е духовната и сила. Физическата мощ на везира е безсилна пред духовната сила на българката. Тя устоява на всичко, което везирът е предлага, за нея родният дом и любовта към Никола са много по-ценни от всички хареми и жълтици, които и се предлагат. Задоволява се с това, което има: "Стига ми това, що имам!". Верността в любовта е дълбоко ценено качество от българите, а в това отношение Гергана е идеална:

Първо ми либе Никола

първо венчило той ще е ...

Гергана е смела българка, която не се страхува да изрази мнението си и не се бои от властния везир. Показва му, че колкото и голяма власт да има, тя не е достатъчна, за да спечели любовта и. Остава вярна на Никола:

На живот си ми господар,

но на волята не си ми.

Българката успява само с думи да победи в този спор и да накара Везира да и се възхищава: "Смая се везир с Гергана."

Чрез образа на чешмата, е вплетен мотивът за вграждането, който е символ на трайността.

Чрез произведението си "Изворът на Белоногата", Петко Славейков дава силата на родолюбието, така необходима на българите по пътя към Освобождението.