Българската културна идентичност
Какво е идентичност? За да разберем най-точно значението на думата може да се позовем на нейните синоними – еднаквост, сходство, прилика, подобие. Например дадена общност, обединяваща определена група от хора също притежава собствена идентичност. Тя разгръща характерните за членовете на тази общност особености, които ги обединяват в едно цяло. Такива отличителни характеристики биват език, произход, култура, история, нрав, ценности, идеали и други.
Като отделна общност може да приемем и всеки един народ сам по себе, различаващ се от останалите със собствена идентичност. Българският народ е също една такава общност на много голяма група от хора с характерни отличителни белези и черти. Но каква е българската културна идентичност? С какво ние сме по различни от останалите народи? Това е въпрос, който по мое мнение е доста често задаван, но по който много малко българи наистина се замислят.
Сега на мен и моите съученици е поставена задачата да мислим и разсъждаваме по тази тема, да изкажем своето мнение. Точно това се опитвам да направя и аз в момента, въпреки че не знам доколко изчерпателна съм и мога да бъда. Към българската ни културна идентичност, по значение първо място бих отстъпила на богатата история, с която се характеризира нашето минало. Ние българите имаме едно славно минало. Колкото и да сме били поробвани, тормозени и незачитани за хора, ние сме се надигали от пръстта, винаги сме намирали вътрешната си сила и воля и сме продължавали да се борим. Нещото, което никога не е успявало да ни напусне в миналото е било борбеният дух. Аз мисля, че все още го притежаваме.
Желанието, волята за борба, обединението при необходимост са неща, които не се забравят просто така. Те не изчезват. Ние българите сме силен народ и когато трябва знаем как да се подкрепяме. Като актуален пример бих дала всички протести, митинги, стачки и т.н., в които участват хора. Това е много ясно очертание на обединение в името на някаква висша кауза. Ето, че все още съумяваме да се държим, като едно цяло, като един народ.
Друга отличителна черта, с която бих характеризирала българите и себе си в това число е, че ние сме доста гостоприемни. Под това имам предвид, че обичаме да имаме гости в дома си и винаги се стараем да ги посрещнем по подобаващ начин. Българският народ сме по отворени към света, ние сме „по-топли“, по-сърдечни и това от една страна ни прави толкова добри и приятни домакини.
Не знам за някои, доколко тази характеристика, която аз направих би била от значение. Аз обаче смятам, че е важно да бъдем такива към останалите и е хубаво, че ни е в „кръвта“. С това се отличаваме от други народи, като германците или англичаните, които са „по-студени“ и са затворени в своя си собствен свят в по-голяма степен. Не бих определила това, като много лоша черта, но тук българите печелим със своята гостоприемност.
Дотук обаче с хубавите ни характеристики. Не сме чак толкова перфектни. Понеже аз съм доста негативен човек, няма как да пропусна да спомена нещо отрицателно, типично за българския народ. Това е, че ние сме от типа хора, които рядко гледаме себе си и това, което имаме. За нас винаги „чуждото“ е по-интересно, по-примамливо, по-съблазнително. Тук е неизбежен характерният за нас „поглед в паничката на другия“. Ние постоянно гледаме какво имат останалите и недоволстваме от това, което ни е отредено, което ние притежаваме. Това от своя страна води, разбира се, до завист между хората, нещо напълно безмислено и ненужно. Нямаме полза, нито каквато и да било изгода.
Ако повече гледаме себе си и по-малко останалите ще бъдем значително по-щастливи. Въпросът тук е, че доста малка част от хората наистина осъзнават този факт и го приемат, стремейки се да бъдат по-добри. Не мисля, че трябва да бъдем такива завистници и егоисти, каквито всъщност сме за съжаление.
Имам усещането, че целенасочено или не, ние постоянно търсим начин как да направим „мръсно“ на някой, който ни превъзхожда с нещо. Когато сме безсилни и не намираме друго решение избираме да убиждаме, засягаме и потъпкваме другите, за да бъдем ние по-добре. Сякаш когато наш враг е зле здравословно или финансово, този факт ни радва вътрешно, поражда вид удовлетворение и задоволство. Но това е напълно погрешно.
Винаги ще има някой над нас, някой по-добър, който ще искаме да победим. Въпросът е да го надвием по правилния начин, чрез морала, който се предполага, че всеки един от нас има. Все пак има една българска поговорка „Всичко се връща рано или късно“, която съм почти напълно сигурна, че много малко хора си спомнят в даден момент. Но това са думи със голямо значение и много голяма доза истина. Не бива да сме егоисти, незачитащи другите. Не бива да живеем за сметка на останалите хора, защото в един момент идва времето всеки да си получи заслуженото. Всичко това може да се избегне стига осъзнато да изберем да бъдем по-добри хора и реално да се стремим към това. Нещо подобно се постига не за седмица, месец или година, а се изгражда с времето, всъщност до края на човешкия живот.
