Алеко Константинов - До Чикаго и назад - 3 част

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – „ ДО ЧИКАГО И НАЗАД"
КАКВА Е ЛИЧНАТА ПОЗИЦИЯ НА АВТОРА, ПРОЯВЕНА ПРИ АНАЛИЗА МУ НА НАШЕ И ЧУЖДО В ПЪТЕПИСА

АНАЛИЗ НА ЗАГЛАВИЕТО
Нека да насочим вниманието си към клю­човите изрази във въпроса, за да стигнем до най-приемливата теза, която ще защитаваме. Съче­танието „лична позиция" изисква да уточним именно Алековата гледна точка, като си даваме сметка за неговата ценностна система - отно­шението му към човека, обществото, държава­та, степента на човешката цивилизованост и пр. След анализа на пътеписа в часовете по лите­ратура, вие вече сте добили представа за авторовата личност, съчетаваща у себе си ху­маниста, демократа, носителя на активна и чис­та гражданска съвест, ценителя на научно-техническите достижения, страстния природолюбител. Към този кръг от качества, очертаващи ми­рогледа на писателя, бихме добавили и индиви­дуалните му черти, които съставят неповторима­та личност на Алеко като писател и човек. Това е неговото умение да се забавлява, да бъде за­нимателен събеседник, при това, запазвайки трезвия си и аналитичен поглед към света.
Други ключови думи в заглавието са „наше" и „чуждо". Прехвърляйки в съзнанието си отделни­те епизоди в пътеписа, вие навярно много лесно ще откриете образа на чуждото и непознатото .за Алеко. В крайна сметка, такава е художествената задача на пътеписеца - да отрази своите наблю­дения и впечатления от един непознат за голям кръг от обществото свят. Вероятно по-трудно ще ви бъде да прецените присъствието на познатото, нашето в творбата. Затова нека да маркираме пос­ледователно тези моменти, които съставят него­вия образ.
Нашето присъства в бюфета край гарата, раз­личаващ се от всички онези пивници, в които де­ловите граждани на Америка си разрешават нез­начително отклонение от обичайния, автоматизи­ран ход на своето ежедневие. Нашето откриваме в целия му „блясък" в българската палата на Чи­кагското изложение. Нашето - в опозиция или в съответствие с чуждото, е в преките обобщения на автора за видяното. Да не забравяме, че и са­мият Алеко с придружаващите го сънародници е носител на нашенски черти, които се противопос­тавят или се съгласуват с тези на хората от Новия свят.
Сега ни остава да открием смисловото съдър­жание на „наше" и „чуждо" и оценъчното отно­шение на автора към тези критерии.
Образът на чуждото постепенно се уплътнява чрез наблюдението на Алеко върху динамиката на живота в Америка, мащабите на овеществения ка­питал (нюйоркското крайбрежие, Бродуей), дос­тиженията на научно-техническия гений (асансьо­рите на хотелите, чикагската кланица, залата за електричеството...), преодоляването на съсловните различия, хладната деловитост на хората , проявяваща се в тяхната целеустременост, в за­бързания ритъм на ежедневието им. Алеко се въз­хищава и от свободата на словото, от демокра­тичните отношения между хората, фактът, че всич­ко това впечатлява него - европееца, и още по­вече - българина, привикнал с нравите в родина­та - с нейния нисък икономически и научно-технически ръст, прави очевидна невъзможността да се съпоставят наше и чуждо в що-годе съизмери­ми представи. Картината на нашето се очертава в подтекста на наблюденията в Новия свят: вре­мето на българина е безкрайно разтегливо поня­тие, животът му е тих, спокоен, мудно течащ, нап­равляван единствено от Всевишния. Железници­те, параходите са хубаво нещо, стига да има кой да ги създава - нашенецът и без това няма пари да си плати за билет, а и от земята майка доходи не могат да се натрупат. Нашенецът си знае чер­гата - не може върху нея да се простира редом с учения, бирника, управленеца... Не може да из­разява свободно мнението си - особено в печа­та.
Остава да помислим дали наше и чуждо в тези образи са в конфликтно състояние от гледна точ­ка на Алеко Константинов.
Изхождайки от своята ценностна система, пи­сателят посреща с интерес и с искрено удивле­ние всички достижения на Новия свят, но трезви­ят му аналитичен ум веднага открива отрицател­ните им следствия: капиталът е „задушил своята родителка - свободата"; демократичните прин­ципи в държавно-общественото устройство нищо не струват, ако със злато можеш да купиш и са­мия президент; високият стандарт не радва хора­та, ако те нямат време за общуване, за изява на уникалната човешка личност. Премахването на съсловните различия е само фасада, зад която се крият упоритите расови предразсъдъци. Нау­ката и техниката се превръщат в разрушителна стихия в общество, в което златото е кумир. Изво­дът на Алеко не е изразен пряко, но той се долавя в подтекста на наблюденията и анализите му. На­ше и чуждо в този смисъл не са в конфликт. Ху­манистът само предупреждава за опасните завои, които очакват родината ни по пътя на собствено­то й развитие.
Конфликтът е на друго място - между неосъзнаваното от нашенеца свое летаргично състояние, продължило след вековно робство, и изисквани­ята на наднационалното историческо време - за демокрация, наука, техника, култура, подчинени на хуманни ценности.
Ако все пак има съпоставими неща в отноше­нието наше - чуждо, кои са те? За съжаление, Алеко ги открива в това, което той осъжда. Оказ­ва се, че поговорката „Парица е царица" е общо­валидна, че корупцията е вездесъща, само раз­мерите й са различни, че истинска демокрация не съществува.
Вече можем да пристъпим към основната те­за.
ТЕЗА
Наблюдавайки Америка с очите на писателя, споделяш ценностите на европейския свят, А. Кон­стантинов утвърждава достиженията на една ци­вилизация, значително напреднала в своето раз­витие. Удивлението му от Новия свят е искрено и завладяващо, защото пътеписецът съпоставя на­ше и чуждо, откривайки огромна разлика между тях. Писателят обаче не идеализира чуждото, за да го противопостави на нашия свят, защото е прозрял подмяната на ценностите, присъщи на ху­манното и демократично общество. От своите наб­людения той извлича поуки за Стара Европа и най-вече за сънародниците си, които са в началото на пътя, извървян от американското общество.
УВОД
Приемаме, че сте записали тезата (във вашата разработка - на отделно листче), за да насочим към нея встъпителните си мисли. Можете да им придадете завършена езикова форма, като очер­таете предметната област на разсъжденията в от­говора (Вижте разсъжденията за подготовка на те­зата). Предлагам ви да посочите характерното за личността и мирогледа на писателя, изложено в пряка връзка със заглавието и с тезата.
ПЪРВА ПОДТЕЗА
Привикнал с облика на нашето, с характерните му черти след Освобождението, Алеко Констан­тинов спонтанно изразява удивлението си от раз­мерите на опредметения капитал и на индустриализираното строителство в Новия свят. Потвърж­дават се и представите на писателя за свободата на словото, за демократичните взаимоотношения в обществото, за високия му стандарт на живот.
Аргументи:
- гледката, откриваща се към нюйоркското крайбрежие;
- част от описанието на Бродуей;
- отделни впечатления от Чикагското изложе­ние;
- напредналата технология в чикагската кла­ница;
- блесналите в електрическа светлина градо­ве;
- съпоставката на стандарта на живот в Аме­рика и в Лондон;
- преодоляването на съсловните различия, илюстрирано от автора чрез примера му за теат­ралната публика и др.
Не забравяйте кратките цитати като опора. Не преразказвайте, а в уместни езикови встъпления включвайте художествените факти като аргумен­ти. Например:
Смайваща е за писателя европеец гледката, която се открива към крайбрежието на Ню Йорк. То е „опасано" по цялото му продължение със станциите на параходите и железопътните компании. „Грамадните фабрични постройки", внушителният корпус на Бруклинския мост -„този колос"- всичко е ново за Алеко, надхвър­лящо неговите представи...
или:
Градирайки впечатленията си, пътеписецът е изумен от зримия ефект на огромните капи­таловложения. Бродуей, „тази вечно танцующа балерина", е разкрасена с пъстротата и раз­нообразието на целия свят. Различни архитек­турни стилове и големина на сградите, ярки цветове на фасадите им, надпревара за броя на етажите - по посока към небето... Всичко е толкова Впечатляващо!
Динамиката на цикъла, съставен от произ­водители и потребители, е подтикнала амери­канците да създадат технологии, които за Алеко граничат с вълшебството. В чикагската кла­ница от единия край на конвейера поставят сви­нята, а от другия излизат колбасите... И т. н. Може би забелязахте, че не се позовавам на дру­ги детайли от съответните описания - не по-мал­ко интересни от приведените художествени фак­ти. Вижте пак подтезата и нейното смислово яд­ро. Движим се в правилна посока, нали?
Аргументацията можете да приключите с извод за другостта на чуждото, за преклонението на Алеко пред научно-техническата мисъл, за стаената му болка по родината - непозната за света, изос­танала, съществуваща сякаш в друго измерение на общочовешкото битие.
ВТОРА ПОДТЕЗА
Като потвърждение на казаното (извода към първата подтеза), Алеко представя среща с на­шето, което драстично се откроява на фона на ви­сокия научно-технически и икономически ръст в чуждата страна. Нашето се проявява и в култур­ната изостаналост, в неумението ни да общуваме със света по правилата на една по-развита циви­лизация.
Аргументи:
- изложението в българската палата;
- портретът и поведението на обслужващите я българи:
(Акцент - върху образа на Ганьо Сомов)
Изводът, освен в други езикови варианти, би могъл да се оформи и като риторичен въпрос („То­ва ли е обликът на българския народ? Би ли заме­нил Алеко родината си само защото част от този народ не е преодолял своята културна и истори­ческа изостаналост?").
ТРЕТА ПОДТЕЗА
Писателят не противопоставя наше и чуждо, а посочва само отличителните им белези. Нашето е съхранило ценности, съизмерими с тези на ев­ропейската цивилизация. Хуманистът и демокра­тът Алеко осъжда крайния резултат от научно-техническия и икономическия напредък, когато ос­новен мотив е печалбата. Настъпва отчуждение между хората, водени от пресметлив и хладен его­изъм, корупцията се промъква в държавно-административния механизъм, замърсява се околната среда.
Аргументи:
-човекът и заобикалящият го свят (нюйоркско­то крайбрежие);
- смрадта и нечистотиите в кланицата;
- „американският егоизъм и студенина", по­бедени от сърдечността на славяните (срещата с бай Неделкович);
- образната представа за американското об­щество („като чаркове на една машина"- за до­лари);
- изложението на „Круп";
- пак срещата с бай Неделкович (за корупция­та и за златото като движеща обществото сила).
Извод: От този чужд свят лъха студенина, която кара Алеко да възкликне: „Долу Ню Йорк! Долу!..." макар и да признава притегателната сила на Аме­рика, с която тя „обладава"своите жители, „как­вито и недостатъци да има в американския жи­вот".
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вижте трите подтези. Обобщете ги.
Накрая искам да ви напомня, че трябва да сте взискателни към езика си, да парафразирате точ­но авторовото име, да долавяте езиковото, сти­листичното, емоционалното и интонационното бо­гатство на тази творба.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.