Любовта (есе)

Какво е любовта? Защо съществува?

Любовта е чувството без което човек не може да живее, не може да диша. Да се влюбиш е неповторимо усещане и всеки иска да го изпита, но много малко хора наистина са почувствали пеперудите в стомаха и трепета в сърцето. Без любов човек губи смисъла на съществуването си.

Тя съществува за да озарява всеки един ден – всяко едно утро, всяка една нощ. Съшествува за да осмисля дните ни за да ни помогне да се справим с трудностите като намерим сродна душа, човек на който да се доверим безпрекословно.

Любовта е ключ, който отваря вратите на щастието. Успееш ли да отвориш вратата ти се изправяш пред един нов и необятен свят, който трябва да опознаеш да надникнеш и в най-затънтените кътчета на сърцето. Любовта е второто слънце на земята. Тя те стопля дори и в най-студените дни, тя те кара да се усмихнеш когато най-много те боли. Любовта идва внезапно, непредвидено. Често не сме готови да се влюбим но то е в природата ни и ние не можем да го спрем. Идва внезапно ала и внезапно си отива и ти не можеш да я спреш дори да го искаш. Тя е най-блаженото, но и най-поквареното чувство. Отиде ли си след себе си оставя само разруха.

Оставя света който е създала в пълен хаус и съборетини, докато не дойде нов собственик на този свят и не го изгради отново пърче по пърче и тогава отново ще се чувстваш цял и допълнен, отново ще имаш всичко което ти е нужно за да бъдеш жив.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…