Сравнителна характеристика между Ахил и Хектор (Илиада)
Изразени чрез Омир, героите Ахил и Хектор откриват своята величественост, сила и мощ, подобни на стихиите. Също откриват и цялостния си живот. Показано е умението на Омир да търси различни измерения за героите си, а величавото да има неочаквани превъплъщения. Да бъде силен и едновременно слаб, е присъщо и на съвременния човек. Макар произведението на Омир "Илиада" да отстои на стотици години от нашата действителност, посланието, което древногръцкият поет завещава, е пропътувало тези векове, за да достигне и до нас – да бъдем силни, когато ситуациите изискват това, но и да умеем да обичаме, да разбираме останалите, да прощаваме, за да постигнем хармония в света и в душите си, защото смисълът на човешкото съществуване е да уравновесява противоречията.
Главните герои в поемата "Илиада" на Омир са Ахил и Хектор. Като типични епически герои, те притежават всички черти на епическия епос. Образите и на двамата герои са взети от митолотията. Ахил е син на Пелей и морската ббогиня Тетида. Силата му е подарена от боговете. Съдбата му е предопределила да достигне изключителна слава,но да загине твърде млад. Ако не участва в Троянскота война ,ще достигне до дълбока старост. Ахил избира краткият, но славен живот. За разлика от него Хектор няма божествен произход.Той е син на троянския цар Приам и царица Хекуба. Храбър и силен воин той е предводител на троянските войни. И двамата герои са жертвоготовни – избират смърта пред безславния живот.Ахейусите могат да превземат Троя само ако Ахил е на чело.А Троя устоява десет години на обсадата само защото Хектор ръководи отбраната и. Едно от основните качества и на двамата герои е физическата им сила. Те са по силни от обикновените хора,защото стоят по-високо от тях в обществото. Физическата им сила и красота преминава в духовна красота. За тях ценно е всичко, което е свързано с благото на колектива,защото и Ахил, и Хектор олицетворяват народната съдба. Ахил въплащава всичко най-съвършено от гледна точка на воинска доблест. Той е мъжестнен,величествен,не познава страх към врага,има високо самочувствие и гордо съзнание за своята сила.Чрез ненадминати сравнения и постоянни епитети Омир разкрива устрема му в битката. Той е "бързоног","богоравен","любимец Зевсов", "най страшен". Проявява обаче и жестокост ,когато е убит приятелят му Патрокъл, като се гаври с трупа на Хектор. Но тази жестокост е обяснима за времето,когато кръвното отмъщение е закон. Ахил е и безкрайно честолюбив,защото се разгневява до такава степен на Агамемнон, че отказва да участва в бойните действия. Така става причина за смърта на много ахейци. В същото време е с чувствително сърце-плаче на брега на морето пред своята майка,пролива горещи сълзи за Патрокъл. Хектор също ни удивлява с храбростта и самоотвержеността си, но някои чирти го правят по-земен, по-човечен, нравствено богата личност. Чувството за дълг на Хектор прерастна в патриотично самосъзнание. За него няма по-висша цел от щастието на Троя.Допуска грешки, но ги изкупва с храброста и в крайна сметка с живота си.Тоъ е по разсъдлив от Ахил,търси по разумни решения. Готов и дори на компромис. В XXII песен допуска дори за миг възможността да уредят с Ахил комфликта по-мирен път, но гордостта не му позволява да го изрече. Чувството за вина,самонадееността си,с която причинява смърт на много Троянци е причина да побегне при вида на Ахил. Но проявеният страх не намалява героизмът му,не го прави страхливец, защото е естествено човешко чувство. Не страх ,а благородство проявява и когато предлага на Ахил да не усквернява трупа на победения. Така Хектор се проявява като по-цивилизован от заслепеният от мъст Ахил. Той е по-обаятелен от Ахил и защото освен искрен патриот е и любящ съпруг и баща. Всичко това го прави герой от по-ново време и ни най-малко не намалява героизма му. В двубоя с Ахил проявява сила и храброст. Когато разбира ,че съдбата му е предопределенаот боговете,неизпада в малодушие,а приема смърта достойно. Омир обича Ахил , защото това е неговият идеал за епически герой,но в образа на Хектор изразява своята вяра в човека, представата си за истинско човешко благородство.
