Образът на Тартюф - изобличаване на лицемерието
Творбата на Молиер "Тартюф" е шедьовър в комедийния жанр. Тя става мярка за лицемерие и лековерие. Проблемите поставени в нея намират обществен резонанс както във времето на Молиер, така и в следващите векове.
Темите за ширещото се в обществото лицемерие, долнокачествените машинации, извършвани под прикритието на висока нравственост и религиозност, са добре разкрити чрез образа на героя Тартюф.
Сюжетът се развива с няколко линии - заслепението и лековерието на Оргон, любовта между Мариана и Валер, опитите на Тартюф за прилъстяване на Елмира. Те се обединяват около разобличването на лицемерието,мнимата набожност и двуличието на моралистите на 17в.
В центъра е характера на Тартюф. До цялостно развиване обаче не се стига, тъй като вниманието е приковано от водещите черти в него – непознаващото граници двуличие,лицемерие и арогантност на героя. В първото действие се говори най - общо и образа му се разкрива чрез диалога между Оргон и Дорина. Двуличието му се показва чрез действияата му. „Усърдните“ му грижи за Елмира ( докато тя страда,той добре си похапва и поспива) по-късно ще поставят под съмнение естеството на интересите му към героинята. На принципа на контраста е въведено отношението на Оргон и Дорина към Тартюф-най-ревностния защитник на лицемера и най-яростния му противник.Чрез репликите им читателя сам разбира същността на Тартюф.
Във второто действие около героя се разгаря дискусия за мнимата му религиозност и се аргументира тезата за неговото безбожничество.В трето и четвърто действие се добавят нови черти от характера му-безнравност и аморализъм. Тартюф се опитва да прилъсти съпругата на неговия благодетел Оргон, Елмира. Думите му ясно рисуват неговата безцеремонност.
„Аз мога да смиря душата ми страхлива
и знам изкуство аз,що съвестта приспива...
При нужда има днес една наука блага,
що късите юзди на съвестта разтяга
и стореното зло умее да измие
с оная чиста цел,що има имали сме ние.“
„Подобни страхове напразни тук ще са
аз тоя харен мъж го водя за носа.“
В пето действие наяве излиза и неговия материализъм. Изгодата за имамника е на първо място и тои бил сторил всичко,за да постигне целта си - да заграби имота и богатството на Оргон.
В образа на Тартюф Молиер е пресъздал един опасен за обществото, коварен лицемер, двуличник и измамник. Независимо, че през следващите векове темата за тартюфщината често се преексплоатира, заложената в комедията проблематика прави от творбата едно от произведенията шедьоври от епохата на класицизма, та до наши дни.
