Хора и Богове в "Илиада"
Древните хора са зависими от боговете, които насочват делата и определят съдбите на простосмъртните. Още в първа песен на „Илиада” Омир изгражда образите на два паралелни свята – на хора и на богове, където се случват сходни неща: два лагера на земята (ахейци и троянци), а сред боговете – съответни поддръжници; всеки конфликт сред хората се премества и на Олимп; и хора, и богове са представени с добродетели и слабости; присъщи са им еднакви чувства.
В „Илиада” Омир изобразява противоречиви образи на богове, герои и простосмъртни. Светът на хората не е еднороден. На преден план са герои и силни владетели – Ахил, Хектор, Агамемнон, индивидуализирани от Омир чрез портретна, речева характеристика и постоянни епитети. Но техните постъпки и действия винаги са насочвани от боговете.
Боговете превъзхождат хората физически – те са силни и могъщи, всевиждащи и всечуващи, не изпитват болка и страдание и са безсмъртни. Но също като хората те са подвластни на гняв и обида, спорят помежду си, заговорничат, обичат, мразят. И двата свята са изградени на йерархичен принцип и съществуват семейни взаимоотношения. Светът на боговете се характеризира с красота и съвършенство, сила и власт и отразява идеалите на древните хора. Придаването на човешки черти и качества на божествата ги приближава до смъртните, прави ги по-разбираеми за хората. Боговете живеят на Олимп, но се намесват в човешките съдби. Понякога хората са изправени пред препятствие, което могат да преодолеят само с божествена намеса. Боговете допълват недостига на разум у героите или се намесват в критични ситуации. Така например още в първа песен Атина и Хера се намесват в свадата между Агамемнон и Ахил, за да предотвратят кръвопролитие. Така боговете стават гарант за спазването на реда и принципите в древното общество.
Характерно за боговете е мигновеното им придвижване във времето и пространството. Докато изплува от вълните, Тетида вече е на Олимп, а докато наблюдава спора между Ахил и Агамемнон от Олимп, Атина ненадейно се явява при богоравния, за да укроти гнева му.
Но не всеки простосмъртен може да контактува с боговете.Боговете могат да бъдат помолени за намеса. Това е привилегия на жреците или на полубоговете, какъвто е Ахил. Тогава човешката воля се трансформира в божествена. Красноречив е примерът на жреца Хриз, който чрез бог Аполон изпраща мор в ахейския лагер, както и молбата на Ахил до Зевс, изпълнена от майка му Тетида.
В древността боговете бдят над хорските дела, а човек е длъжен да се подчини на волята им и чрез жертвоприношения да ги омилостивява или да получава подкрепата им. Всяко неподчинение разгневява безсмъртните от Олимп и води до наказание – гибел, загуба на битки, безчестие, безславно съществуване.
В „Илиада” Омир утвърждава вярата и почитането на боговете като основна ценност в древногръцката култура, а поемата, възпитавала древните хора, днес е източник на познание за онези далечни времена.
