Обособени части в простото изречение. Синтактична синонимия.
Второстепенна част на изречението, която е с относителна смислова самостоятелност, поради което е отделена в изреченската структура, се нарича обособена част.
Могат да бъдат обособявани всички второстепенни части (определение, допълнение, обстоятелствено пояснение). В писмена реч се отделят пунктуационно. В сравнение с необособените второстепенни части, обособените са с по-силно изтъкнато значение.
Внимание!
Замяната на подчиненото изречение с обособена част, може да превърне едно сложно изречение в просто.
Полезна информация
Разликата между подчинено изречение и обособена част е в наличието или отсъствието на глагол сказуемо. В обособената част глаголът (личната глаголна форма) се заменя най-често с причастие. То е производно от него (или е форма на глагола), но не се променя по лице и време. Причастията се променят по род и се членуват като прилагателните имена (числото е обща категория за причастия и глаголи).
Деепричастие:
-Не се променя по форма (говорейки, пеейки, слушайки);
-Обособява се задължително, независимо от позицията му в изречението;
-Означава действие, което се извършва едновременно с действието на глагола сказуемо;
Например: Вървяхме, говорейки разпалено.
Действието винаги има същия вършител като действието на сказуемото!
-Замества подчинено обстоятелствено изречение за начин;
Например: До края на пътуването той говореше, прекъсвайки речта си с дълги паузи.
До края на пътуването той говореше, като прекъсваше речта си с дълги паузи. - подчинено обстоятелствено.
При деепричастията, отрицателната частица "не" се пише отделно!
Например: не виждайки, не чувайки, не гледайки.
Изключение: недовиждайки, недочувайки и т.н.
Пред само (уточняваща дума) няма запетая.
Например: Акробатът можеше само като се залюлее, да прескочи бариерата.
Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза или съюзната дума, въвеждащи второто изречение, стои отрицателната частица "не" или уточняваща дума или израз. (даже, дори, дълго, едва, единствено, именно, много, малко, особено, поне, само, тъкмо, чак, твърде дълго, твърде скоро и под).
Когато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между частите на друго просто изречение, със запетая се отделя краят му.
Например: Любопитството кой е в стаята с Ирина, не ми даваше покой.
Със запетая се отделят вметнатите думи и изрази, които в други случаи могат да функционират като части на изречението. Такива са: от една страна; от друга страна; първо; второ; трето; обратно; напротив; изглежда; да речем; да кажем; значи; разбира се; естествено; за съжаление; между другото; честно казано; казано по друг начин и др.
Например: Ти, изглежда, си прав.
Мария, естествено, е руса.
Не се отделят със запетая думи и изрази, които се използват само като вметнати в изречението. Такива са: всъщност; впрочем; може би; наистина; действително; по всяка вероятност; навярно; следователно; като че ли; сякаш; в края на краищата;
Например: Ти ме мислиш навярно за лош човек.
Какво прави наистина в стаята?
Обръщенията се отделят със запетаи от останалата част на изречението. Когато след обръщението има частица, запетаята се поставя след частицата.
Например: Иване бе, престани!
Мария ма, не говори така!
Със запетая се отделят междуметията, някои частици с емоционален характер и частиците "да" и "не", когато се отнасят към цялото изречение, както и частиците: а, и, нали, когато с тях завършва изречението.
Например: Не, не е така.; Да, съгласна съм с теб. (отнася се за цялото изречение)
Голямо сърце, брей! (емоционален х-р)
Ах, колко хубаво пече слънцето!
На колко си години, а?
Ей, колко ми е драго!
Обособените части на изречението, въведени с "макар и", "сиреч" (или), "като", се отделят със запетаи от останалите части на изречението.
Например: В някои страни, като България и Русия...
Днешния ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен.
