Дон Кихот и Санчо Панса - сравнителна характеристика
Мигел де Сервантес заема първо място в литературата на Испанския ренесанс,защото с изключителна художествена сила е отразил духа и смисъла на своето време. По гениално неповторим начин той е разкрил битката между старото и новото в епохата,в която е живял.
В тази творба главният терой “рицарят на печалния образ” и неговия оръженосец Санчо Панса са неразривно свързани.Те са верни другари,тръгнали по един и същи път,споделящи едни и същи приключения.Но в същото време те са два коренно различни персонажа, живеещи в два взаимно противопоставящи се свята.
Външността на Дон Кихот е напълно противоположна на тази на Санчо Панса.
Рицарят от ла Манча е описан като висок, слаб, жилест, а неговият оръженосец е дребен и пълен. Дон Кихот е испански благородник,образован.Говори доста приповдигнато за разлика от Санчо,който е прост селянин и езикът му е доста простоват.Служи си с множество фолклорни пословици, може би, защото няма достатъчно богат речник или просто, защото не знае как да се изрази.
Дон Кихот е като един истински рицар, никога не се оплаква, а неговият другар се оплаква при всяка несгода и болежка. Но това се дължи и на техните цели и идеали.Поели по пътя на приключенията те са тласкани от различни подбуди. Рицарят обикаля света за да помага на хора в беда,да защитава беззащитните,да бъде истински рицар. Верният му оръженосещ поема към приключенията воден от съвсем противоположни цели. Той се надява да забогатее и дори да стане губернатор на остров. Дон Кихот ууспява да го омае с разказите си:
“...имало случай, когато такива оръженосци, участвали в приключенията на своите рицари, са ставали владетели на големи чифлици и дори на цели острови. С такива примамливи изгледи той в края на краищата така замая главата на Санчо Панса, че той реши да напусне къщата си, семейството си за да вземе участие в подвизите на рицаря. “
Рицарят от ла Манча е един благоразумен и спокоен човек,романтик и идеалист,който тръгва по света да се бори с неправдата в живота. А Санчо е практичен, хитър селянин,реалист и прагматик. Изоставя семейството си в името на парите.
Дон Кихот пречупва светът през призмата на собственото си въображение. Живее в свой измислен свят.Преплита силното си въображение с реалността. За околните изглежда безразсъден, дори луд.Докато здравия разум държи Санчо здраво на земята. Реалиста Санчо предпочита да се наслади на кулинарните изкушения и на съня,които според него са две от най-ценните човешки блага. За разлика от господаря си, Санчо не витае в облаците и не търси въображаеми противници в лицето на вятърни мелници, като си представя, че те са великани . Той съзнава, че е просто една прашинка в безкрая и че няма да промени света, затова неговите най-съкровени копнежи са свързани с власт и пари. Пример за това е неговото желание да стане губернатор на голям остров.Обаче Дон Кихот не се вълнува от материалното.Той живее в свят,в който всичко идва от любовта и свършва с нея.Той нарича ‘омразен’ век времето в което живее, защото липсва свободата и равенството.На човека се гледа не като на личност. Липсва ‘мир, приятелство, сговор’. Искрени хора няма.Опитва се да накара и другите,че могат да живеят живот изпълнен с мир,хармония и най-вече справедливост.
“Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.”
За рицарят най-важни са идеалите,тай е готов на всичко в името на свободата.За простичкия му другар тези неща не са от голямо значение. Той сам твърди, че по-добре „врабче в ръката, отколкото орел в небесата”.За него е по-добре да имаш малко,което да си е твое и сигурно,отколкото да гониш ненужни блянове.Гледайки това отношение на оръженосеца си, към тези съвсем немаловажни проблеми,”рицарят на печалния образ” подхожда с търпение и му дава съвети, които би дал на всеки свой приятел и които самият той спазва. А именно, че човек не трябва да се главозамайва и да забравя произхода и потеклото си, ако преуспее,че дори и да е от простолюдието, той трябва да държи на хигиената, външния вид и културата си, да е представителен, дори и да не е от знатен род и да запази доброто в себе си.Дали и съветите са повлияли или той сам е усетил живота по нов начин,но е факт неговата промяна.Санчо от една огромна противополежност
